Bulgarian Supreme Court dismisses appeal as inadmissible due to procedural time limits and jurisdictional issues.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the private cassation appeal against a lower court's decision to reject a writ of execution. The appellant had filed the appeal after receiving the writ, but the court found the filing date exceeded the statutory deadline for such objections. Furthermore, the underlying appealable decision concerned a civil case with a claim value under 5,000 leva, making it non-appealable to the Supreme Court under the Civil Procedure Code. Consequently, the court declared the appeal inadmissible and terminated the proceedings.
Legislator headnote
AI generatedCivil Procedure Code, Art. 274, para. 3, item 1; Art. 280, para. 3; Art. 274, para. 4: A private cassation appeal is inadmissible if filed after the statutory time limit for objection to a writ of execution or if the underlying decision is non-appealable due to the claim value threshold.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Определение по ч.гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4426
София, 04.10. 2024 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.09.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 3454 /2024 г.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. Б. срещу определение № 193 /25.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 4 /2004 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на К. И. Б. срещу определение № 13490/09.11.2023 г. (10.11.2023 г.) по гр.д. № 11007/2020 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена въззивна частна жалба срещу разпореждане на Софийския районен съд за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 26128/2015 г. на Софийския районен съд.
За да се произнесе по допустимостта на частната жалба настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че с окончателно решение № 6059/15.07.2016 г. по въззивно гражданско дело № 1970/2016 г. на Софийския градски съд е потвърдено първоинстанционно решение от 29.10.2015 г. по гр.д. № 26128/2015 г. на Софийския районен съд, в обжалваната част, в която са били уважени предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. И. Б. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от 1 523.28 лева – цена за доставена топлинна енергия през периода 15.05.2012 г. – м. 04.2014 г., ведно със законна лихва и за сумата 206 лева мораторна лихва за периода 15.05.2012 г. – 03.12.2014 г..
Въззивният съд е приел, че по искане на „Топлофикация София“ ЕАД на 26.02.2020 г. СРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело.
Въззивният съд е приел, че частната жалбоподателка К. И. Б. е получила покана за доброволно изпълнение на 15.05.2021 г. и изпълнителния лист, в който е обективирано изпълняемото право и тези факти не се оспорват от частната жалбоподателка и се признават от нея с посочване на датата на получаването. Частната жалбоподателка е подала частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на 20.06.2023 г. . При тези обстоятелства съдът правилно е приел, че не е редовно сезиран за отмяна на атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, тъй като жалбата е просрочена .
Първоинстанционното и въззивното дело, както и други дела са приложени към частната жалба.
От тях настоящият съдебен състав установи, че разгледаните искове са били с цена 2 116.98 лева и 341.13 лева (отхвърлени са за разликите над 1 523.28 лева и 206 лева, за които са били уважени, до пълните предявени размери). К. И. Б. е подала касационна жалба срещу въззивното решение, която е била върната, а обжалваното от К. Б. разпореждане за връщане е било потвърдено с окончателно определение № 3109/12.10.2018 г. по гр.д. № 4656/2018 г. на САС, който е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с цена 2 116.98 лева и 341.13 лева, съответно въззивният съд се е произнесъл по искове с цена под 5 000 лева, предвид на което и при приложение на правилото на чл.280, ал.3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване пред ВКС. В случая, въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на исковете под 5 000 лева, поради което и определението на САС не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед изхода от производството частният жалбоподател няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, нито е доказала да е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане частната касационна жалба на К. И. Б. срещу определение № 193 /25.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 4 /2004 г. на Софийския апелативен съд и прекратява производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.