Supreme Court dismisses appeal on lack of legal grounds for cassation regarding agricultural land division. Appeal rejected due to absence of legal uncertainty or contradiction in lower court's application of law.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 266

гр. София, 11.03.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска

ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова

2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 155 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н. против решение №227/02.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 422/2010 г. от Окръжен съд – Шумен.

В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Производството е делбено, във фазата на извършването на делбата. Въззивния съд е потвърдил решението на районния съд, с което делбата е извършена, чрез разпределение на допуснатите до делба имоти по реда на чл.353 от ГПК. Съдът е приел, че при спазване на нормативните изисквания, допуснатите до делба имоти могат да бъдат разпределени в два самостоятелни дяла така, както са обособени от вещото лице по приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, които съответствуват напълно на квотите в съсобствеността, както и че поради неравностойността на същите, делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК.

В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.72 от ЗН, при извършването на делбата на земеделски имоти. Касаторът се позовава на касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че произнасянето по този правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

На първо място, въззивния съд се е произнесъл по правен въпрос, свързан с разпоредбата на чл.72 от ЗН, доколкото е приел, че обособяването на два дяла от земеделските имоти е при спазването на нормативните изисквания, отчитайки обстоятелството, че обособения дял ІІ, включва новообразуван имот, представляващ овощна градина, с площ от 1,578 дка, а нормативното изискване на разпоредбата на чл.72 от ЗН е, при разделяне на овощна градина, то да не е на части, по-малки от 1 дка. Не сочи от страна на касатора, в каква насока произнасянето на въззивния съд по този въпрос е обусловено от неяснота, непълнота или противоречие в разпоредбата на чл.72 от ЗН, определяща минималната площ на ниви, ливади, лозя и овощни градини при разделянето им при делба, с оглед обособяването на дялове при извършването на делбата, която непълнота, неяснота или противоречие да бъде отстранена по тълкувателен път. Липсата на основания и обосновка, в каква насока произнасянето от страна на касационния съд по така поставения правен въпрос /доколкото може да се приеме, че е поставен/, ще е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Нормата на чл.72 от ЗН е ясна, непротиворечива и по нейното прилагане съществува единна практика на ВС и ВКС, като не се сочат и основания, налагащи промяната на тази практика, както и в каква насока да бъде тази промяна.

Горните обстоятелства, водят съда до извод, че не е налице соченото от касатора основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №227/02.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 422/2010 г. от Окръжен съд – Шумен.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.