Supreme Court dismisses appeal for lack of specific legal grounds regarding co-ownership dispute.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 85

София, 27.01.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари 2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ДИЯНА ЦЕНЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 346/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Р. П. против решение № ІІ- 28 от 09.08.2010 г. по в.гр.д. № 185/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1175 от 07.10.2009 г. по гр.д. № 4217/08 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявеният от Х. Р. П. против Г. Х. П. и Л. Ю. П. иск за ревандикация на помещения, находящи се на третия / тавански/ етаж от сградата в [населено място], [улица], а именно: малката стая откъм [улица]и сервизното помещение до нея, както и обективно съединеният иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановяват неоснователните си действия, състоящи се в държане на багаж в тази стая и заключване на сервизното помещение, с което му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на въззивното решение, като се поддържа, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и възпрепятствува точното прилагане на закона и пречи за развитието на правото.

Ответниците по касация Г. Х. П. и Л. Ю. П. чрез своя процесуален представител адв. Св. Я. изрязяват становище, че касаторът не е обосновал наличието на сочените от него основания за касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка относно основания за допускане на решението до касационно обжалване, установи следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 17, т.ІІІ, дело № 377/07 г., ищецът Х. Р. П. е закупил от ответниците Г. Х. П. и Л. Ю. П. 1/12 ид. част от урегулиран поземлен имот ІІ- 503 в кв. 26 по плана на [населено място], идентичен с бивш парцел ІІІ- 347 в кв.6 по стария план на града, с площ от 168 кв.м, ведно с 1/6 ид.

част от втори приземен и трети надземен етаж от построената в този имот самостоятелна жилищна сграда, двата етажа обособени като самостоятелни жилища с площ 77.20 кв.м., а не реално обособени обекти в сградата. Обстоятелството, че в предварителния договор за продажба, сключен на 05.07.2003 г., страните са уговорили конкретно кои помещения ще бъдат предадени за ползуване от продавачите на купувача, не поражда за ищеца право да ревандикира тези помещения, тъй като тези уговорки не са възпроизведени в окончателния договор.

Продавачите не са се разпоредили в пълен обем с притежаваните от тях идеални части в имота и след сключването му са останали съсобственици в него. Поради това имат право да ползуват съсобствената вещ съобразно нейното предназначение и доколкото не е установено това ползуване да надхвърля обема на правата им в съсобствеността, искът за ревандикация е неоснователен.

Съдът е намерил за неоснователен и искът по чл. 109 ЗС, като е приел, че ищецът не е доказал ответниците да извършват действия, с които пречат да ползува съсобствената вещ съобразно правата си.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът не е конкретизирал правните въпроси, разрешени от въззивния съд, които са обусловили изхода на делото, както и не е обосновал наличието на посочените от него основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че ищецът не е собственик на реално обособени обекти в сградата, предмет на иска за ревандикация, както и твърдения, че продавачите са продали на ищеца в пълен обем дела си в съсобствеността, поради което като техен правоприемник той черпи права от договора за разпределение на ползуване, сключен през 2003 г., по силата на който продавачите са получили за реално ползуване процесните помещения. Неправилността на въззивното решение е отменително основание по чл. 281 ГПК, но не се обхваща от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК и не може да обоснове достъп до касационно обжалване. В тази фаза на касационното производство, чийто предмет е ограничен единствено до проверка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не могат да бъдат обсъждани доводите за необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Правният въпрос следва да бъде посочен от жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ- 28 от 09.08.2010 г. по в.гр.д. № 185/2010 г. на Бургаския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: