Court dismisses appeal as no ground exists for applying termination clause to state administration employees.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1268

София, 13.11.2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова

гр.дело №788 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място], срещу решение от 12.03.2012г., постановено по гр.д.№4572/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.04.2010г. по гр.д.№57101/2009г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Х. С. А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Х. С. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Х. С. А. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.

По поставения от касатора въпрос: „дали основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ и института на договора за управление се прилага и сферата на държавната администрация” не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като има формирана задължителна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, изразена в постановено по реда на чл.190 ГПК решение № 111 от 12.03.2012г.

по г.д.№ 726/2011г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че специалното основание за уволнение по чл.328 ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка- при сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица – служители от ръководството на предприятието.

Този договор има гражданскоправен характер и се определя като мандатен,защото с него се уговаря постигането на определен резултат,макар че може да съдържа и някои клаузи,които са характерни за работа по трудово правоотношение/ осигурителен стаж,отпуски и др./. Поради това не всеки работодател, а само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя произтича от договор за управление, може да прекратява трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието на разглежданото основание.Това са ръководителите на предприятията, които развиват стопанска дейност, като без значение е собствеността на капитала – държавен, общински или частен.

Затова основанието е неприложимо по отношение на централната или местна администрация, органите на местно самоуправление и т.н.

По поставения правен въпрос за приложението на §1, т.3 ДР КТ няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид даденото задължително тълкуване в решение № 442 от 8.06.10г.по гр.дело № 1621/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК, което не се нуждае от промяна. Прието е, че в ръководството на предприятието по смисъла на §1 т.3 ДР КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица,на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика.

В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за приложението на §1, т.2 ДР КТ, но не се сочат и представят доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. Поради това не може да бъде допусната касационно обжалване по този въпрос.

С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2012г., постановено по гр.д.№4572/2011г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място], да заплати на Х. С. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. – разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: