VCS dismisses appeal for retrial due to lack of procedural violations and unsupported factual challenges.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the defendant's request to reopen the criminal proceedings regarding a theft conviction. The defendant argued that the appellate court committed procedural errors and failed to properly evaluate evidence, but the court found the lower court's decision fully addressed these claims. The court ruled that the appellate court correctly formed its internal conviction based on the evidence and that no procedural or substantive legal violations justified overturning the judgment.
Legislator headnote
AI generatedArticles 348, 13, 14 of the Criminal Procedure Code; The Supreme Court holds that a cassation request for retrial must be rejected if the appellate court's decision is free from procedural violations and the defendant's arguments regarding facts and evidence are unsubstantiated.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
№ 453
София, 25.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесети октомври...... две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря….КРИСТИНА ПАВЛОВА............…и на прокурора......МАРИЯ МИХАЙЛОВА...........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 405 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на осъдения Ц. Г. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 566/2009 г. на Софийския окръжен съд поради наличие на отменителните основания по чл.348 ал.1 т.1,2 и 3 от НПК. Иска се постановеното решение да бъде отменено или изменено. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и претендират отмяна на решението.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението не страда от приписаните му пороци и искането следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт установи следното:
С присъда № 14/ 14.09.2009 г. по нохд № 289/08 г. Ботевградският районен съд признал подсъдимия Ц. Г. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и го осъдил на една година и два месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 252/2006 г. на РС гр. Б.. На осн. чл.53 ал.2 б.А от НК отнел в полза на държавата вещественото доказателство- ножица за рязане на ламарина. С присъда е признат за виновен и осъден и Л. П. Маринов.
С решение от 14.04.2010 г. по внохд № 566/09 г. Софийският окръжен съд изменил присъда само относно основанието, на което е отнето вещественото доказателство и я потвърдил в останалата й част.
Искането е неоснователно.
То е напълно идентично по съдържание с въззивната жалба и с него по същество осъденият оспорва авторството на деянието. С решението си, въззивният съд е отговорил на всички доводи в коментирана посока, като мотивирано ги е отхвърлил като несъстоятелни.
Софийският окръжен съд е изпълнил добросъвестно задълженията си като въззивна инстанция и е извършил цялостна проверка на присъдата. Направил е пълен анализ на събраните по делото доказателства, посочил е на кои свидетели дава вяра и защо кредитира показанията на св. К. М., дадени пред съдия на досъдебното производство, а не на депозирани по време на първоинстанционното съдебно следствие. Изложил е подробни съображения за извода, че фактите по престъпното посегателство и участието на подсъдимия Ц. А. в кражбата на инкриминираните вещи са правилно установени от първата инстанция.
Неоснователно е възражението на защитата, че съдът безкритично е отхвърлил обясненията на А., че не е участвал в кражбата и се е предоверил на показанията на св. В. М., които не са подкрепени от други доказателствени източници. Обясненията на А. са обсъдени надлежно от съда в тяхната цялост, съпоставени са със свидетелските показания и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, че здравословното му състояние не е представлявало пречка за извършване на действията по прерязване на кабелите от електрическите стълбове. Съдът е изложил аргументи за недостоверност на обясненията на този подсъдим с доводи, които съответства на обективния прочит на доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд.
Лишено от фактическо основание е твърдението, че съдът се е позовал на вещественото доказателство, без да го предяви по реда на чл. 284 от НПК. Видно от протоколите от съдебните заседания пред първата инстанция, вещественото доказателство- ножица за рязане на ламарина, е предявявана на всеки един от свидетелите при неговия разпит, поради което не може да счита, че първоинстанционният съд е мотивирал изводи по фактите въз основа на неприети и непроверени по реда на НПК доказателства.
Ето защо настоящата инстанция намира, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на решението.
Липсва нарушение и на материалния закон. Съдът правилно е квалифицирал деянието като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК. То е извършено в периода от време между края на 2006 г. до 02.02.2007 г. и попада в изпитателния срок на предходната условна присъда, влязла в сила на 29.09.2006 г. Възражението за недоказаност на началния момент на периода по несъмнен и безспорен начин, което поставяло под съмнение правната квалификация на деянието по чл.195 ал.1 т.7 от НК е напълно неоснователно.
В искането е посочено, без да е мотивирано и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Върховният касационен съд, като взе предвид, че наказанието е определено в размер, близък до минимума на санкцията по чл.195 ал.1 от НК намери, че то е справедливо и липсва основание за коригирането му. Неправилно е определен режимът за изтърпяване на това наказание, както и на наказанието, активирано по реда на чл.68 ал.1 от НК /по аргумент от чл.60 ал.1 от ЗИНЗС/, но поради липса на съответен протест това незаконосъобразие не може да бъде отстранено.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Г. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 566/2009 г. по описа на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: