Legislator Case Law & Legislation
VKS-E40AF77BF892AB51C2257FCA00220C43 AI generated

Supreme Court dismisses appeal for additional ruling on unaddressed claims due to lack of legal basis.

Case Number VKS-E40AF77BF892AB51C2257FCA00220C43
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria partially granted a motion to issue an additional ruling under Article 250 of the Civil Procedure Code. The appellants argued that the lower court failed to address all their complaints in the second-instance judgment, violating procedural completeness. The Court rejected this, ruling that such unaddressed complaints cannot form the subject of a supplementary ruling because the lower court already ruled on the main claim and cannot alter its own decision.

Legislator headnote

AI generated

Articles 250, 280 of the Civil Procedure Code; A supplementary ruling under Article 250 cannot address complaints not raised in the main appeal, and courts cannot modify their own judgments regarding unexamined issues.

Keywords

AI generated
supplementary ruling civil procedure code unaddressed claims appeal dismissal judicial modification procedural completeness second instance

Cited Legislation

AI generated
Article 250 of the Civil Procedure Code
Article 280, paragraph 1, items 1, 2, and 3 of the Civil Procedure Code
Article 97, paragraph 1 of the Civil Procedure Code
Article 123 of the Civil Procedure Code
Article 108 of the ZS
Article 193 of the Civil Procedure Code
Article 258 and following of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
Supreme Court of Bulgaria, Case No. 94 of 28.03.2014, Civil Case No. 2623/13
Supreme Court of Bulgaria, Case No. 104-67-OSGK
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

София, 06.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№471 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.250 ГПК.

Образувано е по молба на Т. Г. Д., И. Д. И. и Г. Н. И. за постановяване на допълнително определение по чл.288 ГПК, с което ВКС да се произнесе по всички оплаквания и искания в касационната им жалба срещу решение №1019/25.05.2015г. по гр.д.№ 312/2015г. на Варненския окръжен съд, както и по касационната им жалба срещу решение №1630 от 06.10.2015г. по същото дело, по която няма произнасяне.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е частично основателна. Съставът на ВКС се е произнесъл по касационната жалба срещу основното решение №1019/25.05.2015г. по гр.д.№ 312/2015г. на Варненския окръжен съд, но е пропуснал да се произнесе по касационната жалба срещу допълнителното решение №1630 от 06.10.2015г. по същото дело.

С решение №1630 от 06.10.2015г. по гр.д.№ 312/2015г. на Варненския окръжен съд е оставена без уважение молбата на Т. Г. Д., И. Д. И. и Г. Н. И. за допълване на основното решение №1019/25.05.2015г. по същото дело. Съдът е приел, че се е произнесъл по въззивната жалба срещу първоначалния иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и по присъединения по реда на чл.123 ГПК /отм./ иск по чл.108 ЗС за същия имот. Налице е произнасяне по цялото искане и затова той не може сам да промени това произнасяне по реда на чл.250 ГПК /чл.193 ГПК /отм./.

Касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е подадена от Т. Г. Д., И. Д. И. и Г. Н. И..

Жалбоподателите считат, че след като съдът не се е произнесъл по всичките им оплаквания във въззивната жалба, то решението му е непълно и тази непълнота следва да се отстрани в производство по чл.250 ГПК.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно предвиденото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС така: може ли съдът да не мотивира становището си, че е обсъдил всички относими към спора твърдения и оплаквания и по какъв ред и с какъв акт се произнася съдът по неразгледани от него основания и оплаквания – решение или определение. По тези въпроси обжалваното решение противоречало на решение №94 от 28.03.2014г. по гр.д.№2623/13г. на ВКС, ІV ГО и решение 104-67-ОСГК.

Ответниците в производството Р. П. Р., П. Б. Р., Ж. Р. Д., К. П. Р. и П. Х. Р. не вземат становище по жалбата.

Върховният съд приема, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество.

Тъй като обжалваното решение е постановено в производство по чл.250 ГПК /чл.193 ГПК отм./, то и поставените въпроси следва да се разглеждат в контекста на производството по допълване на съдебно решение.

Въпросът за необходимостта от мотивиране на съдебното решение по чл.250 ГПК е обуславящ за изхода на това производство, но по него няма противоречие с посоченото решение на №94 от 28.03.2014г. по гр.д.№2623/13г. на ВКС, ІV ГО, което е посветено на изискването за мотивиране на въззивно решение, постановено в производство по чл.258 и сл. ГПК. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд съдържа мотиви по въпроса, който е значим за производството по чл.250 ГПК – дали в основното решение има произнасяне по цялото искане. Под искане тук се разбира петитумът на предявения иск, а за въззивното производство – предметът на делото, който се е пренесъл по жалба пред въззивния съд. Отделните оплаквания в жалбата, които не са обсъдени във въззивното решение, не могат да бъдат самостоятелен предмет на производството по чл.250 ГПК, т.е. съдът не може да се произнася по тях в решението си по чл.250 ГПК.

Вторият въпрос е некоректно поставен, тъй като предполага в производство по чл.250 ГПК да могат да се разглеждат възражения и оплаквания на страните, които са останали неразгледани в решението по съществото на спора, а това е недопустимо поради забраната за съда да изменя собственото си решение. Затова въпросът не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване. Неотносимо към този въпрос е и посоченото от жалбоподателите решение 104-67-ОСГК, което се занимава със съвършено различен въпрос – с какъв акт се произнася съдът по допустимостта на предявения иск.

Жалбоподателите не са изложили съображения по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание в случая не е налице, тъй като поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА на основание чл.250 ГПК определение №135 от 02.03.2016г. по гр.д.№471/2016г. на ВКС, І ГО, както следва:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1630 от 06.10.2015г. по в.г.д.№312/2015г. на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: