Supreme Court dismisses appeal as no legal question was posed regarding the partial termination of proceedings.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 236

гр. София, 31.05.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 504 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 3165 от 12.11.2015г., постановено по ч. гр. д. № 4311/2015г. от Апелативен съд - София, в частта, с която се потвърждава решение № 1002 от 19.06.2015г. по гр.д. № 96/2015г. на Софийски градски съд /с характер на определение/ за прекратяване на производството по чл.422 ГПК за сумата от 20 383,43 лева и на ищеца – частен жалбоподател не се присъждат направените разноски, съразмерно на частта от иска, за която производството е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, доколкото заповедният съд не изпраща препис от възражението и не указва неговите предели.

Ответникът моли да се остави без уважение частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд е приел, че за прекратената част няма постъпило възражение от длъжника в заповедното производство, който е оспорил вземането по заповедта за изпълнение само в частта за горницата от 20 383,43 лева до 25 936,19 лева. Това предпоставя и отговорността за разноските, като на ищеца не се дължат такива съразмерно на прекратената част от иска.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно въпроса за „изпълнението на точните указания на заповедния съд, включително и по отношение на задължението за прилагане на преписи от възраженията”.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулираният въпрос не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е мотивирал акта си с липсата на възражение относно вземането в прекратената част, съответно се е позовал на обективния характер на отговорността за разноски при прекратяване частично на производството по чл.422 ГПК, като недопустимо, за които няма поставен въпрос.

Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като липсата или не на практика на ВКС по въпроса не е проявление на соченото допълнително основание, съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно срещу определение № 3165 от 12.11.2015г., постановено по ч. гр. д. № 4311/2015г. от Апелативен съд – София, в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.