Supreme Court quashes lower court ruling for failing to verify registered address before serving summons on defendant company.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the lower court's decision to uphold a judgment against a company due to improper service of process. The company argued it was never properly notified of the lawsuit because the summons was sent to an address where it no longer existed. The court found the lower court erred by applying the default service rule without first verifying the company's current registered address in the official registry. Consequently, the Supreme Court overturned the lower court's ruling and remanded the case for a new hearing by a different panel.
Legislator headnote
AI generatedArt. 50 para. 2 of the Civil Procedure Code; The court must verify the registered address of a legal entity before applying default service rules, and failure to do so renders the service invalid.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Решение по гр. д. № 1516/10 г. на ВКС, І ГО стр.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. С. 24.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретар Ан. И.
изслуша докладваното от съдията Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1516 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма][населено място] за отмяна на влязло в сила решение № VІІІ-38 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 4107/09 г. на Районен съд[населено място]. Това решение молителят счита за неправилно и моли за отмяната му поради обстоятелството, че дружеството не е било уведомено за образуваното срещу него дело и е било лишено от възможност да вземе участие в разглеждането на спора.
Ответниците по молбата Г. С. З. и К. Х. З. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение.
Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК.
ВКС, след като взема предвид съображенията на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното:
С искова молба вх. № 11506 от 10.06.2009 г. Г. З. и К. З. са предявили обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 73 ал. 1 ЗС срещу М. Ж., А. Ж. и П. М.. С молби от 06.07.2009 г. и от 10.07.2009 г. ищците са уточнили исковата си молба, включително и петитума на същата в смисъл, че иск за собственост се предявява срещу молителя. С определение от 13.07.2009 г. първоинстанционният съд е разделил производството, като е разпоредил искът по чл. 73 ал. 1 ЗС да бъде разгледан в отделно производство. Копие от първоначалната искова молба от 10.06.2009 г. е била изпратена на молителя на адрес в[населено място], [улица]. Съобщението е върнато на 16.07.2009 г. с отбелязване, че на адреса няма такова дружество. От приложеното уведомление е видно че връчителят е залепил и съобщение на входната врата. Съдът е приел, че фирмата е редовно призована съгласно чл. 50 ал. 2 ГПК и след изтичане на срока за отговор е насрочил съдебно заседание. За заседанието ответникът е бил отново призован на същия адрес, като призовката е върната със забележка че няма такова дружество на адреса и че връчителят е залепил съобщение на ел. таблото във входа. В съдебно заседание на 24.11.2009 г. съдът счел че ответникът е редовно призован по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК, разгледал е спора и след събиране на доказателства е постановил решение по същество.
Според чл. 50 ГПК, мястото на връчване на призовки и съобщения на търговец и на юридическо лице е последният посочен в регистъра адрес. Ако фирмата е напуснала адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени. Преди да приложи текста на чл. 50 ал. 2 ГПК обаче, съдът трябва да установи какъв адрес е вписан в регистъра на фирмите и дали има промяна във вписването. Ако съдът не разполага с такива данни, той указва на насрещната страна да представи удостоверение от съответния регистър. В случая по делото няма данни за регистрацията на фирмата, затова незаконосъобразно съдът е приложил призовката към делото и е счел че ответникът е бил редовно призован. Следва да се посочи също така и факта, че видно от приложената към делото призовка /стр. 40 от делото/, на ответника е изпратена първоначалната искова молба в която той не фигурира като ответник, като няма данни за изпращане на поправената искова молба.
По изложените съображения, молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС, Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № VІІІ-38 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 4107/09 г. на Районен съд[населено място].
ВРЪЩА делото на Районен съд[населено място] за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: