Supreme Court dismisses appeal for retrial due to lack of grounds under Article 422 of Criminal Procedure Code.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the convicted defendant's request to reopen criminal proceedings regarding child support arrears. The defendant argued procedural violations and claimed the failure to pay was not 'conscious' since she had no income, noting that state funds were used to pay the support. The court rejected these claims, finding that the defendant was capable of working and had no objective barriers preventing payment, and that state assistance does not negate the criminal nature of the non-compliance.
Legislator headnote
AI generatedArticle 422, paragraph 1, item 5 in conjunction with Article 348, paragraph 1, items 1 and 2 of the Criminal Procedure Code; The request for reopening criminal proceedings is inadmissible when the alleged lack of consciousness in non-payment is refuted by objective evidence of the defendant's capacity to fulfill the obligation and absence of insurmountable obstacles.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. София, 06 април 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март двехиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
със секретар Мира Недева
при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 205 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената Д. П., чрез защитника й адв.И. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 884/2014 по описа на РС – Видин и ВНОХД № 1158/2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин и отмяна на влезлия в сила съдебен акт.
В искането са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон. Според защитника още при образуването на наказателното производство – въз основа на писмо на държавен съдебен изпълнител, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не е отстранено, въпреки преминаването на делото през две въззивни инстанции. Във връзка с оплакването за неправилно приложение на материалния закон е посечено, че в случая не е налице изискуемото от закона „съзнателно” неизпълнение на задължението на осъдената да изплаща издръжка на своите низходящи. Претендира се да бъде възобновено наказателното производство, да бъде отменена влязлата в сила присъда и П. да бъде оправдана.
В съдебно заседание осъдената П., въпреки предоставената й от съда възможност не се явява, но защитникът и адв.С. поддържа депозираното искане и моли то да бъде уважено по изложените в него доводи.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С Присъда № 469/01.10.2014 г. по НОХД № 884/2013 г. Районен съд – Видин е признал подсъдимата Д. С. П. за виновна в това, че от месец октомври 2008 г. до 31.05.2013, след като е осъдена с влязло в сила решение да издържа свои низходящи – малолетните си деца Г. Е. Г. и Р. Е. Г., чрез техния баща и законен представител Е. Е., съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 48 месечни вноски на обща стойност 3 791,50 лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 и вр. с чл.54 от НК я е ОСЪДИЛ на пробация с двете задължителни пробационни мерки с продължителност от по шест месеца – задължителна регистрация по настоящия адрес, с периодичност на явяване два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото разноски.
По жалба на защитника е било образувано ВНОХД № 294/2014 г. по описа на ОС – Видин. С решение № 129/11.12.2014 г. по същото дело присъдата е изцяло потвърдена.
Направените в искането възражения за наличието на нарушения на процесуалния и на материалния закон са напълно идентични с изложените във възивната жалба. Окръжният съд, след като е възприел приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, е изложил съображенията си за несъстоятелността на оплакванията, които се споделят и от касационния състав.
С подаването на сигнал от държавния съдебен изпълнител /ДСИ/ към РС - Видин до РП - Видин по никакъв начин не са нарушени правилата по чл.207 и сл. от НПК за образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване, а именно - кумулативното наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.
В конкретния казус тези условия са надлежно отразени в обстоятелствената част на постановлението за образуване на досъдебно производство от 28.12.2011 г. на прокурор в РП - Видин. Като законен повод, по смисъла на чл.208 т.1 от НПК е посочена предварителната проверка, извършена от РУП – Видин, преписка № 1369/2011 г., материалите, по която съдържат достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи обосновано предположение, че е налице извършено престъпление, съгласно критериите на чл.211 ал.1 от НПК.
Докато, съгласно разпоредбата на чл.205 ал.1 от НПК гражданите /включително и носителите на правото да търсят изпълнение на задължението за получаване на издръжка/ са длъжни да уведомят незабавно органа на досъдебното производство или друг държавен орган, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, то длъжностните лица според ал.2 на чл.205 от НПК – какъвто безспорно е ДСИ, са правно задължени да сторят това.
В този смисъл с подаването на съобщението до РП – Видин държавният съдебен изпълнител не само не е нарушил закона, но е изпълнил едно свое нормативно уредено задължение.
Неоснователно е и твърдението за неправилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че имущественото задължение на П. произтича от осъждането й със съдебно Решение № 75/12.03.2004 г. по гр.д. № 558/2003 г. на РС - Видин за издръжка, която след преустановяване на съвместното й съжителство със св.Е.
Е. тя е дължала на своите деца – Р. и Г. Е.. С последващи влезли в сила съдебни решения е изменен, като е увеличен, размера на присъдената издръжка на всяко от двете деца до сумата от по 80 лв.. От 2004 г., включително и през целия инкриминиран период – месец октомври 2008 г. до 31.05.2013 г., П. не е изпълнявала изобщо родителските си задължения и не е платила нищо в полза на двете си деца.
След като е установено, че осъдената няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, дължимата издръжка съобразно разпоредбата на чл.152 от СК / чл.92 от СК отм./ е била изплащана, съгласно реда, посочен в Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка / приета с ПМС №167/17.06.2011 г.
в сила от 24.06.2011 г., а до този момент съгласно действащата Наредба за изплащане от държавата на присъдената издръжка/, която предполага образуване на изпълнително производство. ВКС нееднократно е имал възможността да посочи, че престъплението по чл.183 от НК се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязлото в сила решение за плащане на издръжка в размер на две или повече месечни вноски.
Действително, както е посочено и в искането, неплащането следва да бъде „съзнателно”, т.е. за доказване на субективните измерения на инкриминираното поведение е необходимо установяването на обективна възможност за изпълнение на задължението за издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които да препятстват плащането, което следва да се установи във всеки конкретен случай.
При приетите от предходните съдилища фактически обстоятелства, а именно, че осъдената няма декларирано недвижимо имущество и не получава редовни трудови доходи, но същевременно с това тя е в работоспособна възраст, като няма данни да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността й да упражнява общественополезен труд, обосновано е прието, че отсъстват обективни причини препятстващи заплащането на дължимата издръжка, още повече, че по делото има данни, че П.
често пътува в чужбина, т.е. тя обективно е била в състояние да изпълни задълженията си. В заключение следва да се добави, че обстоятелството, че държавата чрез общината изплаща присъдената издръжка не заличава престъпния характер на проявеното от осъдената бездействие.
С оглед на гореизложеното съдът не констатира да е налице хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдената Д. С. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 884/2014 по описа на РС – Видин и ВНОХД № 1158/2013 г. по описа на Окръжен съд – Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: