Court confirms appeal court ruling on legal fees for partially dismissed claims despite tax exemption.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria confirmed the appeal court's decision to order the appellants to pay legal fees for the rejected portion of their claims. Although the appellants were exempted from court fees due to their status, the court distinguished between state court fees and private legal counsel fees. The ruling established that parties exempt from court costs must still reimburse the opposing party for actual legal expenses incurred regarding the unsuccessful part of their litigation.
Legislator headnote
AI generatedчл. 78, ал. 3 ГПК; чл. 83, ал. 1 ГПК: A party exempted from paying court fees and costs remains liable for reimbursing the opposing party's legal counsel fees corresponding to the rejected portion of their claims.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
С., 26,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 21/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на З. М. Д. и А. О. Д. и двамата от [населено място] срещу определение от 07.02.2012г. по гр. д.251/10г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по молбата не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение направеното от настоящите жалбоподатели искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с въззивното решение ищците са били осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника юристконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част на жалбата им в размер на 3115лв., като без правно значение е, че същите са били освободени от заплащане на държавна такса, тъй като те следва да обезщетят ответника за направените от него разноски, поради частичната неоснователност на исковете им.
Определението е правилно.
Правно необосновано страната счита, че поради това, че няма доказателства за направени разноски за юристконсултско възнаграждение такова не се дължи. Чл. 78,ал.8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите лица се присъждат разноски и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юристконсулт. Следователно, дължимостта на това възнаграждение произтича от изрична законова норма и същото е определяемо съобразно указаните в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения.
Неоснователно е и оплакването за недължимост на разноски съобразно отхвърлената част на исковете на жалбоподателите, поради приложимост на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.С решение №148 от 19.10.2012г. на ВКС по т.д. №39/12г. на ВКС, ІІ т.о. е формирана задължителна практика, по реда на чл.290 ГПК по въпроса: - „Допустимо ли е възмездяване на разноски на противната страна, от страна освободена от заплащане на разноски по производството, съгласно чл.63, ал.1, б.
„б” ГПК / отм./,респ. чл.83, ал.2 ГПК при негативен за последната резултат по делото”.Действително, това решение изрично визира случаите на освобождаване от заплащане на такси и разноски от съда, но тъй като и в двата случая се касае за освободена от такси и разноски за производството страна, то е относимо и към произтичащото директно от закона освобождаване по чл.83, ал.1 ГПК.Съдът е постановил своето определение в съответствие с така дадените разрешения.
В чл. 83, ал.1 т.1-5 ГПК е предвидена възможност в изрично очертаните хипотези ищецът да се освобождава от заплащането на такси и разноски, но в случая под „ разноски” се разбира направените такива за извършване на определени действия по иницииране и провеждане на съдебното производство, с оглед защитата на ищеца, която не следва да бъде препятствана поради това, че същият не може да ги заплати и съответно не може да упражни правото си на защита.Тези разноски, обаче, не включват разноските направени от страната, дължими на основание чл.78, ал.3 ГПК, които тя дължи съобразно вече упражнените права и само по отношение на отхвърлената част от исковете му, за която е предизвикала неоснователен спор и съответно следва да възмезди разноските в тази част на противната страна.
С оглед неоснователност на направените оплаквания обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.2012г. по гр. д.251/10г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: