Legislator Case Law & Legislation
VKS-D746BC39DD5FD0EAC2257C2F002F4EB2 AI generated

Court confirms appeal court ruling on legal fees for partially dismissed claims despite tax exemption.

Case Number VKS-D746BC39DD5FD0EAC2257C2F002F4EB2
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Allowed / Granted

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria confirmed the appeal court's decision to order the appellants to pay legal fees for the rejected portion of their claims. Although the appellants were exempted from court fees due to their status, the court distinguished between state court fees and private legal counsel fees. The ruling established that parties exempt from court costs must still reimburse the opposing party for actual legal expenses incurred regarding the unsuccessful part of their litigation.

Legislator headnote

AI generated

чл. 78, ал. 3 ГПК; чл. 83, ал. 1 ГПК: A party exempted from paying court fees and costs remains liable for reimbursing the opposing party's legal counsel fees corresponding to the rejected portion of their claims.

Keywords

AI generated
legal fees liability court fee exemption partial claim dismissal cost reimbursement civil procedure code legal counsel fees supreme court ruling

Cited Legislation

AI generated
чл. 78, ал. 3 ГПК
чл. 83, ал. 1 ГПК
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
чл. 290 ГПК
чл. 63, ал. 1, б. б ГПК

Cited Case Law

AI generated
ВКС, т.д. №39/12г., ІІ т.о., решение №148 от 19.10.2012г.
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 834

С., 26,11,2013 година

Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 21/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на З. М. Д. и А. О. Д. и двамата от [населено място] срещу определение от 07.02.2012г. по гр. д.251/10г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по молбата не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение направеното от настоящите жалбоподатели искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че с въззивното решение ищците са били осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника юристконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част на жалбата им в размер на 3115лв., като без правно значение е, че същите са били освободени от заплащане на държавна такса, тъй като те следва да обезщетят ответника за направените от него разноски, поради частичната неоснователност на исковете им.

Определението е правилно.

Правно необосновано страната счита, че поради това, че няма доказателства за направени разноски за юристконсултско възнаграждение такова не се дължи. Чл. 78,ал.8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите лица се присъждат разноски и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юристконсулт. Следователно, дължимостта на това възнаграждение произтича от изрична законова норма и същото е определяемо съобразно указаните в Наредба № 1/2004г. адвокатски възнаграждения.

Неоснователно е и оплакването за недължимост на разноски съобразно отхвърлената част на исковете на жалбоподателите, поради приложимост на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.С решение №148 от 19.10.2012г. на ВКС по т.д. №39/12г. на ВКС, ІІ т.о. е формирана задължителна практика, по реда на чл.290 ГПК по въпроса: - „Допустимо ли е възмездяване на разноски на противната страна, от страна освободена от заплащане на разноски по производството, съгласно чл.63, ал.1, б.

„б” ГПК / отм./,респ. чл.83, ал.2 ГПК при негативен за последната резултат по делото”.Действително, това решение изрично визира случаите на освобождаване от заплащане на такси и разноски от съда, но тъй като и в двата случая се касае за освободена от такси и разноски за производството страна, то е относимо и към произтичащото директно от закона освобождаване по чл.83, ал.1 ГПК.Съдът е постановил своето определение в съответствие с така дадените разрешения.

В чл. 83, ал.1 т.1-5 ГПК е предвидена възможност в изрично очертаните хипотези ищецът да се освобождава от заплащането на такси и разноски, но в случая под „ разноски” се разбира направените такива за извършване на определени действия по иницииране и провеждане на съдебното производство, с оглед защитата на ищеца, която не следва да бъде препятствана поради това, че същият не може да ги заплати и съответно не може да упражни правото си на защита.Тези разноски, обаче, не включват разноските направени от страната, дължими на основание чл.78, ал.3 ГПК, които тя дължи съобразно вече упражнените права и само по отношение на отхвърлената част от исковете му, за която е предизвикала неоснователен спор и съответно следва да възмезди разноските в тази част на противната страна.

С оглед неоснователност на направените оплаквания обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.2012г. по гр. д.251/10г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: