Court allows appeal against appellate court's procedural dismissal, ordering return for substantive ruling.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 74

София, 17.01.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдията Н. Зекова

дело № 785/2012 година.

Производство по чл. 288 ГПК.

П. У. от [населено място] е подал касационна жалба против решение на Окръжен съд Пловдив, постановено на 28. 03. 2012 г. по гр. д. № 621/2012 г. и приложил изложение за за допускане на касационно разглеждане на жалбата.

Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище:

След проверка, касационният съд установи следното:

Делото е образувано по искове на У. срещу ответника, предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, да се обяви за незаконно и отмени прекратяването на трудовия му договор с дружеството, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „монтажник”, да му бъде заплатено обезщетение в размер на 795 лв. за оставането му без работа в резултат на незаконно уволнение от 03. 08. 2009 г. до 03. 02. 2010 г. и да му бъде заплатено дължимото трудово възнаграждение в размер на 780.57 лв., за времето през което е работил от м. април до м. юли 2009 г.. Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 17420/2009 г. е отхвърлил исковете и решението е потвърдено от Пловдивския окръжен съд с въззивно решение от 22. 12. 2010 г. по гр. д. № 2880 /2010 г.. Това решение е отменено от ВКС, състав на трето гражданско отделение с решение от 23. 02. 2012 г. по гр. д. № 595/2011 г. и делото е върнато на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното решение от 28. 03. 2012 г., другият състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил решението по гр. д. № 17 420/2009 г. на Пловдивския районен съд.

Искането на жалбоподателя У. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, несъобразяване с указанията, дадени в постановеното по делото решение по чл. 290 ГПК от състава на касационния съд.

Съгласно т. 1, предложение последно на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГКТК, касационно обжалване може да се допусне по въпрос, който не е изрично посочен от касатора, ако въпросът има значение за допустимостта на обжалваното решение.

Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК въззивният съд решава спора по същество и дейността му на решаващ съд се проявява в диспозитива на постановеното от него решение, независимо от текстовото съдържание на диспозитива – потвърждава първоинстанционното решение или отменя първоинстанционното решение и постановява диспозитив с друг текст. В този смисъл е т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, важима и при действието на ГПК в сила от 1 март 2008 г..

Отменителното решение на състава на касационния съд от 23. 02. 2012 г. по гр. д. № 595/2011 г. е заличило от правния мир потвърдителното решение на първия състав на въззивния съд и потвърденото първоинстанционно решение по гр. д. № 17 420/2009 г. на Пловдивския районен съд. Това следва от функцията на въззивната инстанция като решаващ, а не проверяващ съд, от чийто акт се пораждат последиците на разрешаване на правния спор – сила на пресъдено нещо, изпълнителнителна сила и конститутивно действие.

Както е посочено в мотивите на т. 3 на ТР № 2/02. 07.2004 г. по т. д. № 2/2004 г. ОСГКТК, касационният съд отменя само въззивното решение, без да отменя потвърденото с него първоинстанционно решение и при тази хипотеза, въззивният съд е длъжен да се произнесе по съществото на спора като решаващ съд с уважаване или отхвърляне на предявените искове.

Такова произнасяне в случая не е налице, постановеното диспозитивно решение от въззивния съд се явява недопустимо и следва да се допусне касационното му обжалване. В случая, постановеният от Пловдивския окръжен съд, акт няма съдържанието и правната същност на решение по съществото на спора, каквото съдът е бил длъжен да произнесе, а единствената породена от него последица е прекратяване на производството пред този съд.

При това положение не са налице процесуалните предпоставки за развитие на производство по чл. 290 ГПК пред касационния съд и постановяване на касационно решение по делото. Следва въззивното решение да се обезсили съгласно чл. 293 ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК и делото се върне на състава на въззивния съд за постановяване на диспозитивно решение за уважаване или отхвърляне на предявените искове.

В този смисъл са изричните указания на касационния съд за процесуалните действия, които следва да извърши въззивния съд при повторното разглеждане на делото, дадени с решението от 23. 02. 2012 г. по гр. д. № 595/2011 год.

Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване и ОБЕЗСИЛВА решението /имащо характер на прекратително определение/ от 28. 03. 2012 г. по гр. д. № 621/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивския окръжен съд за постановяване на диспозитивно решение за уважаване или отхвърляне на всеки от предявените искове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: