Court dismisses commercial appeal as the lower court's decision to reject enforcement request was not appealable under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 774

[населено място], 30.11. 2012г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 493/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.

Обжалвано е определение №377 от 8.03.2012г., постановено по ч.гр.дело №273/2012г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.01.2012г. , постановено по гр.дело № 2855/1992г. на Пловдивския окръжен съд. С определението на окръжния съд е оставена без разглеждане молба на частния касатор ЕТ С. А. А. с фирма “И.-С-С. А.” за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на ВКС № 1609 от 11.08.1995г., постановено по т.д. № 1168/1993г. по описа на V гр.о. Частният касаотор иска отмяна на определението на апелативния съд и постановяване на определение, с което да се издаде изп. лист. В изложението на основанията за касационно обжалване, касаторът формулира въпрос: възможно ли е да се издаде изпълнителен лист само въз основа на ксерокопие на съдебно решение. Като допълнителен критерий се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба “У. Б.” счита, че формулирания от частният жалбоподател въпрос не е съобразен с мотивите на Пловдивския апелативен съд за потвърждаване на първоинстанционното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице една от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК предпоставки, какъвто не е случая.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела за недопустимо повторното разглеждане на едно и също искане от същия по ранг съд, след като повдигнатия пред него въпрос е разрешен с влязло в сила определение. Формулираният от касатора правен въпрос не съобразен с този мотив на въззивния съд за потвърждаване на разпореждането на окръжния съд за оставяне без разглеждане на подадената молба за издаване на изпълнителен лист, поради което не е осъществена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване/ спр. ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №377/8.03.2012г., постановено по ч.гр.дело №273 /2012г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: