Supreme Court dismisses appeal as procedural defect prevents substantive review of ownership claim.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 338

гр. София 01.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело N 4868 / 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Й. Д. Г. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 6918 от 27.06.2014г., приподписана от адв. В.Н. въззивното решение на Плевенския окръжен съд №277 от 09.06.14г. по гр.д.№148/11г. по чл. 247 ГПК.

Ответницата Н. Т. Л. не е подала отговор на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение е допусната на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №252/19.05.11г. по гр.д.№ 184/2011г. на Плевенския окръжен съд като е допълнен диспозитивът, с който се потвърждава решение №2244/09.12.10г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на иск по чл.108 ЗС с вписване на установителна част, с която се признава правото на собственост на ищцата Н. Т. Л. върху спорния имот – УПИ VІ-293 от кв.12 по плана на [населено място], Плевенска област, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройка и се отменя констативния нотариален акт на ответника Й. Д. Г. за същия имот.

В. съд е приел, че в мотивите на основното решение №252 от 19.05.11г. по гр.д.№ 184/2011г. на Плевенския окръжен съд по иска с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижимия имот в [населено място] [община] , представляващ УПИ VІ-293 кв.12 с площ от 1600 кв.м. и построените в него жилищна сграда и стопанска постройка е прието, че Н. Т. Л. е придобила собствеността на имота въз основа на завещание от 16.02.2003г. като праводателката е била собственик на имота, но не са налице останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск – владението на имота от ответника. Приемайки, че като краен резултат първоинстанционното решението за отхвърляне на ревандикационния иск е правилно , въззивният съд го е потвърдил. Постановеният диспозитив, с което се потвърждава първоинстанционното решение обаче не отразява изводът на въззивния съд, противоположен на приетото от първата инстанция, че Н. Т. Л. е собственик на недвижимия имот, поради което е въззивният съд е приел, че е допусната очевидна фактическа грешка в основното решение, изразяваща се в несъответствието между приетото в мотивите и диспозитива на съдебното решение .

В изложението за допускането на касационното обжалване са поставени следните правни въпроси: 1. Следва ли съдът , сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца; 2.Допустимо ли е чрез поправка на очевидна фактическа грешка съдът да постановява установителен диспозитив без да е изразил ясна воля в мотивите си относно принадлежността на правото на собственост или този пропуск може да бъде преодолян само по реда на чл. 250 ГПК – чрез допълване на решението; 3. Ако поправката на очевидна фактическа грешка е допустима при горните предпоставки, кое от съдебните решения следва да бъде поправено – на първоинстанционния съд или на въззивната инстанция, съдържащо само бланкетен потвърдителен диспозитив.

Въпросите са обуславящи за делото, но са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР 4/2016г. по т.д. № 4/2014г. на ВКС, ОСГК. С това решение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпроса дали съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността , следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца като е прието, че такъв диспозитив следва да бъде постановен.

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че ако в хода на делото бъде установено, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не го владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота.

Прието е също така, че когато съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик, е налице допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. Разглежданият случай е точно такъв.

В мотивите на основното решение на Плевенския окръжен съд изрично е прието, че ищцата по делото е придобила собствеността въз основа на оставено в нейна полза завещание, поради което според тълкувателното решение, е бил длъжен частично да отмени първоинстанционното решение и да постанови установителен диспозитив.

Задължението за постановяване на установителен диспозитив по собственическия иск е на въззивния съд, защото първоинстанционният съд е приел, че не е налице и първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск - принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца. В тази част мотивите на двете инстанции са различни и поради това с оглед приетото в тълкувателното решение грешката е на въззивния, а не на първоинстанционния съд, съответно поправката следва да се извърши на въззивното решение.

С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество на касационната жалба на Й. Д. Г. вх.№ 6918 от 27.06.2014г., против въззивното решение на Плевенския окръжен съд по чл. 247 ГПК №277 от 09.06.14г. по гр.д.№148/11г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: