Supreme Court dismisses appeal for lack of grounds, citing binding precedent on dismissal of elected officials. The appeal was rejected because the lower court did not address specific legal questions raised by the appellant.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1003

София, 11.10.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3182 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Медицински университет-София,представляван от ректора чл.кор.проф.д-р В. М. и процесуален представител адв.И. С. срещу решение от 17.12.2012 г. по гр.д.№13655/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-г състав. С него е потвърдено решение от 26.03.3012 г.

по гр.д.№56284/2011 г. на Софийски районен съд,72 състав, с което е признато за незаконно уволнението на Д. Д. З., извършено със заповед № 194/02.12.2011 г. на ректора на Медицински университет-София на основание чл.328 ал.1 т.10 пр.2 КТ-поради навършване на 65-годишна възраст и е отменено по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, възстановен е на длъжността „професор”, заемана преди уволнението по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и му е присъдено обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр.

чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението в периода от 02.12.2011 г.-14.03.2012 г.,в размер на сумата 14 181,87 лв. ведно със законната лихва от 13.12.2011 г. до окончателното плащане.В частта, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ за разликата до 24 631,74 лв. и за периода 15.03.2012 г.-03.06.2012 г.решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това същият е уважен и за още 10 449,87 лв.

обезщетение за оставане без работа през посочения период,ведно със законната лихва от 13.12.2012 г. Потвърдено е и решение от 22.06.2012 г. по същото дело за допусната очевидна фактическа грешка, като е добавено,че се отхвърля иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване и на заеманите преди уволнението длъжности „декан”и „ръководител катедра образна и орална диагностика”.Оставена е и без разглеждане въззивната жалба на Медицински университет-София срещу решението на първоинстанционния съд ,с което е отхвърлен искът то чл.225 ал.1 КТ за разликата до пълния размер от 24 631,74 лв.

за периода от 15.03.2012 г. до 03.06.2012 г. поради липса на правен интерес.

С касационната жалба са обжалвани частите от въззивното решение, с които се потвърждава решението на първоинстанционния съд от 26.03.2012 г., с които са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ.Същата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

В законовия срок не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба.

По допускането на касационното обжалване по делото се констатира следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел,че с влязло в сила решение, постановено по предходно дело , водено между страните, ответникът по касационната жалба е възстановен на длъжностите „декан”, „професор” и „ръководител катедра образна и орална диагностика”, на които е избран с четиригодишен мандат.

Към датата на настоящото му уволнение със заповед № 194/02.12.2011 г., мандатът му все още не е изтекъл. Провеждането на избори за нов декан и ръководител катедра преди изтичане срока на изборното му правоотношение , без да е заявено от него желание да бъде предсрочно освободен, както и без да е налице решение за предсрочно освобождаване от органа, който го е избрал в съответствие с изискването на чл.35 от Закона за висшето образование/ЗВО/, не може да се отрази на правото му да заема тези длъжности.

Не е споделено становището на касатора,че с провеждането на нов избор съответно на декан и ръководител катедра се прекратява предсрочно мандата на досегашния и че в решението на общото събрание за нов избор са съдържа имплицитно отзоваването му. Прието е, че предсрочното прекратяване на мандата може да стане само с изрично решение на избралия го орган -общото събрание на факултета, прието с мнозинство повече от половината от списъчния състав.

Направен е извод,че искът по чл.225 ал.1 КТ трябва да бъде уважен изцяло, независимо че ответникът по касационната жалба е работил по допълнително трудово правоотношение като съветник към политическия кабинет на министър-председателя.Съобразена е задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК- решение №479/08.07.2010 г.

по гр.д.№965/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и е изразено становище,че подлежащото на обезщетение увреждане е съизмеримо с пропуснатото трудово възнаграждение по прекратения трудов договор, а запазването на останалите трудови правоотношения и размера на получаваните по тях трудови възнаграждения са ирелевантни.

Прието е, че обезщетението е определено въз основа на последното брутно трудово възнаграждение , чийто размер е обявен с доклада по чл.146 ал.1 т.3 ГПК на първоинстанционния съд за безспорно обстоятелство , а наведеното възражение пред въззивната инстанция, че база за изчисляването му е следвало да бъде възнаграждението , което е получено през м.май 2010 г., а не през м.юни 2010 г.,е счетено за преклудирано.

Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че касационнта жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.

Касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той е поставил материалноправните въпроси:

- при проведен нов избор на декан, преди да е изтекъл четиригодишния мандат на действащ декан, новият избор прекратява ли предсрочно мандата на досегашния декан и в решението на общото събрание на факултета съдържа ли се имплицитно и отзоваването на действащия декан;

-ако към момента на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят работи и по трудов договор по чл.111 КТ , който продължава да действа в част или през целия релевантен шестмесечен период по чл.225 ал.1 КТ, следва ли полученото брутно трудово възнаграждение по този трудов договор /ако е с по-нисък размер/да се приспада от сумата, изчислена по реда на чл.228 ал.1 КТ.

Поставил е и процесуалноправните въпроси:

-възможно ли е частично уважаване на конститутивния иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ;

-преклудирано ли е възражение, с което се повдига спор за обявено за безспорно обстоятелство в доклада по делото в първата инстанция, когато това възражение е посочено във въззивната жалба;

- когато е подадена молба за допълване на съдебното решение разполага ли съдът с процесуалната възможност да я преквалифицира и да приеме,че е за поправка на очевидна фактическа грешка;

-каква е доказателствената сила на трудова книжка, в която няма вписвания по съответния ред.

По всички въпроси е поддържано допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т3 КТ , тъй като по тях не е създадена съдебна практика.

С оглед така поставените материалноправни въпроси и втория процесуалноправен въпрос касационният съд намира, че е обосновано наличие на общо основание за допустимост на касационното обжалване, тъй като същите са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Касаторът не е аргументирал обаче твърдяното допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.

Относно поставените материалноправни въпроси е налице задължителна съдебна практика, създадена по реда на чл.290 ГПК. Относно първия материалноправен въпрос е дадено разрешение с решение № 295/05.10.2011 г. по гр.д.№1826/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което спрямо лице, заемащо изборна ръководна длъжност е приложима разпоредбата на чл.35 ЗВО и при прекратяване на трудовото му правоотношение е необходимо решение на органа, който го е избрал.

Във връзка с втория материалноправен въпрос е решение №479/08.07.2010 г. по гр.д.№965/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. ,на което се е позовал и въззивният съд, както и решение № 43 от 3.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2011 г., IV г. о. Според дадените с тях разрешения работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Няма ограничения за броя на трудовоправните връзки по външно съвместителство. За положения труд при външно съвместителство работникът или служителят, получава и трудово възнаграждение според уговореното със съответния работодател - чл. 260 от КТ. Следователно, при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор.

В този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер. Осъществено е основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ.

Следователно не се оправдава твърдението,че по така поставените въпроси липсва съдебна практика. Настоящият състав я споделя , намира ,че тя е законосъобразна и не следва да бъде променяна. По първия ,третия и четвъртия от изведените процесуалноправни въпроси въззивният съд не се е произнасял и не е излагал съображения във връзка с тях. .Според приетото с ТР № 1/19.02.2010 г.

по тълк.д.№1/2009 г.на ОСГТК поставеният от касационния жалбоподател трябва да е свързан с решаващата воля на въззивния съд и да е обусловил правните му изводи ,обективирани в решението му. По втория процесуалноправен въпрос касаторът счита, че правилото на чл. 146 ал.3 изр.2 ГПК е свързано с преклудиране на доказателствените искания, но не и с преклудиране на самия правен спор и възможността да се излагат правни доводи относно неговото съдържание.

Въззивният съд не се е позовавал на тази правна норма, а на чл.146 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не е обосновал приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не е конкретизирал в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на правната норма,чието тълкуване иска.От всичко изложено по-горе се налага извод, че в разглеждания случай не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2012 г. по гр.д.№13655/2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-г състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: