Supreme Court dismisses appeal on land registry claim due to lack of administrative refusal for correction.

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 776

гр.София 22.10.2009г.

в

името на народа

Върховният касационен съд на

Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно

заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при секретаря Стефка

Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1955/2008

г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./

Образувано е по жалба на С. К. Д. против въззивно решение № 423/15.01.2008 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по гр.д. № 65/200 6 г. .

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на иска му.

Ответниците по касация К. С. Х. и К. С. Т. изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят за присъждане на разноски.

Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил това на първостепенния Разложки районен съд и е прекратил производството по делото

За да постанови този резултат, съдът е приел, че липсва процесуално условие за допустимост на иска, а именно изричен отказ от службата по кадастъра да състави констативен акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР за отстраняване на претендираната грешка или непълнота.

Решението е правилно.

Спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗКИР има, когато непълнотата или грешката в плана, не може да бъде отстранена по административен ред и това се удостоверява с изричен отказ на администрацията.

До провеждане на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, исковата защита се явява недопустима. Съдебната практика по този въпрос е утвърдена още при действието на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./

Наличието на висящо административно дело по жалба на С. Д. против изменението на плана не доказва наличие на спор за материално право, нито отказ на компетентния административен орган да стори попълване или да отстрани грешка. В административното производство не могат да се разрешават спорове за материални права.

Не е налице и мълчалив отказ за съставяне на акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Д. не е отправял изобщо молба до компетентния административен орган, което изри ’ но му е указано и с определение № 223/20.06.2005 г. на ОС – Благоевград по адм.д. № 596/2004 г. По цитираното административно дело Д. е обжалвал мълчалив отказ на кмета на Община Р., който обаче няма правомощия по цитирания по-горе текст.

В заключение, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На осн. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ касаторът следва да заплати на насрещните срани сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 450 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 423/15.01.2008 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по гр.д. № 65/200 6 г. .

ОСЪЖДА С. К. Д. от гр. Р., обл. Благоевград, ул. „Я” № 12 да заплати на К. С. Х. от гр. С., ж.к. „Д” бл. 62, вх. „Г”, ап. 62 и К. С. Т. от гр. С. кв. Гоце Д. , ул. „. водопад” № 47, вх. А ап. 20 сумата от 450 лв, сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: