Supreme Court dismisses appeal as procedurally inadmissible due to identity with prior rejected case.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 132

София, 20.05. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1609/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по чл.304 и сл.ГПК.

Образувано е по молба на В. Д. В. с вх.№ 3618 от 5.04.2012 г. за отмяна на определението на Софийски окръжен съд по протокол от 07.02.1992 г. по гр.д.№ 199/92 г., с което е одобрена постигнатата между страните спогодба относно делбата на парцел ІІІ- 649 в кв. 65 по плана на [населено място], Софийска област, ведно с жилищната сграда, по силата на която спогодба жилищната сграда е възложена в дял на К. Д. Д., дворното място остава в съсобственост между нея и съделителя Г. Д., а третият съделител М. Д. получава парично уравнение.

Според молителката, която не е била страна в горното производство, тя е имала качеството на съсобственик в поделения имот, поради което е следвало да вземе участие в делото.С оглед на тези твърдения молбата за отмяна е квалифицирана като такава по чл.304 ГПК.

Ответникът Г. Д. Д. оспорва молбата, като я намира на първо място за недопустима, а освен това и неоснователна, тъй като не са налице предпоставките, визирани в чл.304 ГПК, а именно да е подадена от лице, спрямо което определението има сила, независимо че не е било страна по делото, като се имат предвид случаите на необходимо другарство по чл.216, ал.2 ГПК.

От приложеното гр.д.№ 608/ 2011 г. на ВКС, І г.о. е видно, че молба за отмяна с идентично съдържание и предмет е била разгледана и преди настоящата, като с решение № 371 от 27.10. 2011 г. същата е оставена без уважение. Изтъкнато е, че към момента на постигне на спогодбата по гр.д.№ 199/ 1992 г. на Софийски окръжен съд молителката не е била съсобственик, а става такава по- късно, когато придобива от майка си К. Д. с договор за дарение възложените й по делбата жилищна сграда и ½ ид.ч.от парцела. Така възникналата съсобственост върху дворното място е предмет на последваща делба по гр.д.№ 575/ 1994г., приключила с изнасяне на имота на публична продан. Съставът на ВКС е посочил също така, че при неучастието на съделител делбата по аргумент от чл.75 ЗН е нищожна и всеки съделител може да я предяви с нова искова молба.

С оглед на тези данни следва да се приеме, че настоящата молба за отмяна, като идентична с тази, по която ВКС се е произнесъл по гр.д. № 608/ 2011 г., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане само на това основание, както и по съображения, че спогодбата има характер на договор и може да се атакува само по исков път, а не чрез обжалване или искане за отмяна по чл.303 или 304 ГПК на определението за одобряването й.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определението от 16.05.2013 г за даване ход по съществото на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Д. В. от [населено място], Софийска област, вх.№ 3618/ от 5.04.2012 г., за отмяна на определението на Софийски окръжен съд по протокол от 7.02.1992 г. по гр.д.№ 199/1992 г.

Прекратява производството по делото.

Осъжда В. Д. В., ЕГН [ЕГН],от [населено място], Софийска област, ул. Г.С.Р.,№ 58 да заплати на Г. Д. Д. разноски по делото в размер на 490 лв.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: