Supreme Court dismisses appeal to confirm refusal to erase tenancy contract registration as contract expired.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria confirmed the District Court's refusal to erase the registration of a tenancy contract. The appellants argued that the law lacked provisions for erasing such registrations, but the court found the contract had expired by its agreed term. Consequently, the registration's public notice effect ceased, making further erasure unnecessary and the appeal inadmissible.
Legislator headnote
AI generatedAccording to Article 569 of the Civil Procedure Code and the Registration Rules; erasure of registration is permitted only for cases explicitly provided by law, and since the tenancy contract expired, the registration's effect ended, rendering further erasure unnecessary.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
гр. д. № 35/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 230
София, 02.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 18 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 35/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Ц. Х. Б. и В. Й. Б. са подали частна касационна жалба срещу определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. К. довод е за неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към жалбата се поддържа предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. Наличието му е мотивирано с това, че разрешаването на въпроса, подлежи ли на отбелязване прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот, е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърден отказа на съдията по вписванията да заличи вписването на договор за наем на недвижим имот извършено на 04.08.2004 г. Отказът е мотивиран с това, че заличаване на вписване се допуска само в изрично определените в ЗС и Правилника за вписванията случай. Между тях не е заличаването на вписване на договор за наем. Прието е и това, че срочният договор за наем се прекратява с изтичането на срока. Въззивният съд е споделил тези правни изводи. Намерил е за неоснователен доводът, че правните норми, уреждащи вписванията, съдържат непълнота относно начина на заличаване вписването на договор за наем, което е основание за тяхното разширително тълкуване. Искането за заличаване е намерил и за безпредметно поради това, че към момента, когато е направено, договорът за наем е бил прекратен поради изтичане на уговорения в него срок.
От фактическа страна се установява, че касаторите и останалите съсобственици на недвижим имот са сключили договор за наем на първия етаж от съсобствената им сграда и незастроената част от УПИ, в който е построена, с [фирма] за срок от 7 години, считано от 5.08.2004 г. Договорът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и е вписан в службата по вписванията на 5.08.2004 г. На 07.11.2011 г. касаторите са направили искане за заличаване на вписването на договора за наем. С определение от 07.11.2011 г. е отказано да се извърши нотариалното удостоверяване – заличаване на вписването.
След проверка на обжалваното определение настоящият състав на ВКС намира, че не налице въведеното основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение.
Съгласно нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. От тази норма и от нормите на Правилника за вписванията (ПВ), издаден за прилагане глава ХІ на ЗС „Вписвания”, следва че се заличават тези вписвания и отбелязвания, за които това изрично е предвидено (чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеката и вписването на възбраните). В ПВ не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот. Това действие би било безпредметно. Вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът е задължителен за приобретателя на недвижимия имот, ако е вписан. Договорът за наем сключен с определен срок, се прекратява с изтичането на срока. С това се прекратява и оповестителното действие на вписването му.
В случай че договорът бъде продължен за срок по-дълъг от една година, той следва отново да бъде вписан за да бъде противопоставим на трети лица и да се охранят интересите на наемателя за срока на действието му.
По разрешеният от въззивния съд въпрос по прилагане нормите, регламентиращи заличаването на вписванията, няма формирана практика, което е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното определението.
Съобразно изложеното обжалвания съдебен акт е обоснован и при постановяването му правилно е приложен закона, поради което следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: