Court dismisses wrongful dismissal claim where employer's selection right was valid due to significant functional differences between roles.

РЕШЕНИЕ

№ 76

София, 06. март 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3768 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 591/24.03.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 3910/2013, с което е потвърдено решение № 3388/07.08.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 6672/2012, поправено с решение № 4486/21.112013 по същото дело, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за съотношението между правото на работодателя да извърши подбор при наличието на сходство между трудовите функции на съкращаваните и други длъжности и задължението му да извърши подбор, когато съкращаваните и другите длъжности не се различават съществено.

По поставения въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 159/19.07.2013 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 770/2012, в което се приема, че когато работодателят е длъжен да извърши подбор, той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват същата или други несъществено различаващи се трудови функции (вж. и решение № 282/01.09.2011 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 110/2010), а когато работодателят упражнява правото си на подбор, той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват сходни трудови функции (вж. и решение № 311/03.07.2012 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 727/2011), като при определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, а от сходствата и различията във възложените трудови функции.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „инженер електроник І степен”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 44/20.02.2012 поради съкращение на щата, без да е извършен подбор между двамата заемащи съкращаваната длъжност „инженер електроник І степен” и заемащия запазената сходна длъжност „експерт компютърни системи”.

Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „инженер електроник І степен”, като подбор не е извършен, тъй като са съкратени двете щатни бройки за длъжността „инженер електроник І степен”. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че подборът е бил задължителен с участието на заемащия сходна длъжност „експерт компютърни системи”, щатната бройка за която е запазената.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „инженер електроник І степен” в поделение „Локомотивно депо, Пловдив”. Двете щатни бройки за тази длъжност са съкратени още с щатно разписание, приложимо от 05.10.2009 г. и не фигурират и в следващото, приложимо от 20.06.2011 г. В последното щатно разписание, приложимо от 22.12.2011 г. в структурното звено, в което е работи ищецът се предвиждат три щатни бройки за длъжността „организатор икономическа информация” и една щатна бройка за длъжността „експерт компютърни системи”. Трудовата функция на „експерт компютърни системи” в частта относно проектирането и поддържането на компютърни системи и мрежи и поддържане и внедряване на софтуер за работа на компютърни системи, както и консултиране на потребителите му, съвпада с тази на „инженер електроник І степен”, като включва и други задължения: създаване на софтуерни продукти, изготвяне на доклади и проекти, свързани с изграждането на информационни системи, които да бъдат защитавани пред специализиран технически съвет, както и осъществяване на методично ръководство на проектанти с по-ниска квалификация. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 44/20.02.2012 поради съкращение на щата, без да е извършен подбор между двамата заемащи съкращаваната длъжност „инженер електроник І степен”.

Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ответника, без да е бил длъжен да извърши подбор със заемащия длъжността „експерт компютърни системи”. Без съмнение двете длъжности са сходни, тъй като запазената включва задълженията на съкратената, но ако запазената длъжност включва и изпълнителските функции на друга (съществувала по-рано) длъжност - „проектант компютърни системи”, както и на ръководни функции по отношение на проектанти с по-ниска квалификация, то различията са съществени. Не може да бъде сравнявана длъжност с изпълнителски и длъжност с изпълнителски и ръководни функции. Изпълнителските функции също се различават съществено, тъй като „инженерът електроник” не е имал функцията на „проектант на компютърни системи” да създава софтуерни продукти, а само да ги внедрява и поддържа. Съдът не може да преценява има ли нужда работодателят от изработването на собствен софтуер, освен по възражение за злоупотреба с право.

Съгласно действащия КТД към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е имал задължението да вземе само становище от синдикалната организация, което не го обвързва и поради това невземането на становище, съответно несъобразяването му не опорочава уволнението. Евентуални задължения на работодателя във връзка с работещи при него пенсионери нямат отношение към предмета на делото, тъй като двама съкратени не са такива. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.

На ответника следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 357,20 лева, както се претендират.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 591/24.03.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 3910/2013.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Я. К. от А. срещу [фирма], София искове за признаване на уволнението със заповед № 44/20.02.2012 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

ОСЪЖДА В. Я. К. от А. да заплати на [фирма], сумата 357,20 ,00 лева разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.