Legislator Case Law & Legislation
VKS-CF79FBC7C232FBCBC2257793005345FF AI generated

Court overturns appeal ruling on co-ownership of machinery, remanding case due to missing third-party co-owner.

Case Number VKS-CF79FBC7C232FBCBC2257793005345FF
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Partially Allowed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria overturned the appellate court's decision dismissing the plaintiff's claim for partition of co-owned machinery. The court found that the lower court erred by failing to recognize a 2001 agreement where the defendant admitted the plaintiff's ownership share, establishing co-ownership under the Civil Procedure Code. Consequently, the case was remanded for retrial because the 2005 gift contract lacked notarization, meaning a third party, the donor's spouse, must be included as a co-owner before partition can proceed.

Legislator headnote

AI generated

Articles 94 of the Civil Code; Article 180 of the Civil Procedure Code: Where a private document evidences co-ownership shares, the court must recognize such ownership; however, if a subsequent disposition like a gift lacks required notarization, all co-owners including spouses must be joined to the proceedings for a valid partition.

Keywords

AI generated
co-ownership of machinery partition of property notarized gift contract third party co-owner Civil Procedure Code admission of debt remand for retrial

Cited Legislation

AI generated
Article 94 of the Civil Code
Article 144 of the Civil Procedure Code
Article 180 of the Civil Procedure Code
Article 225, paragraph 2 of the Civil Code
Article 75, paragraph 2 of the Notaries Act
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

София , 08.06. 2010

г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари , две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА

КАЛИНОВА

ЗДРАВКА

ПЪРВАНОВА

при секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова

гр. дело № 36/2009г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Обр азувано е по касационна жалба на М. П. А., гр. Б., чрез пълномощника му а. Р, срещу въззивно решение от 14.07.2008г. по гр. д ело № 930 /200 7 г. на Благоевградския окръжен съд.

С определение № 480 от 24.06.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правни въпроси , които са от значение за точното приложение на закона и от това зависи основателността на предявения иск и конкретно изискващи тълкуване относно възникване правото на собственост на движими вещи, изработени от физически лица, включително и ако те са съдружници в СД при изработването на вещите от закупени от тях или от дружеството материали. В тази връзка е поставен и въпросът дали изработените вещи са част от имуществото на дружеството или не.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.

Ответникът по касация М. Я. К. , гр. Б., не изразява становище по жалбата.

ВКС , състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решение № 97/11.07.2007г. по гр.д. № 345/2006г. на Районен съд-Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. П. А. срещу М. Я. К. , иск за допускане на делба при квоти ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответника на : 1.обрезвачка, състояща се от режещо тяло-диск Ф 800, монтирана върху два редуктора от сонда, със стойки и работна маса, състояща се от ел.двигател, електрически и въздушни пускатели, електрически прекъсвач, ел.предпазители; 2.

полировачка с чупещо се рамо, монтирана на редуктор от сонда, със стойка и работна маса; 3.конзолно кранче ; 4.водна помпа, тип „В”. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не е установено кога са създадени процесните движими вещи, а оттук и как е възникнала съсобствеността между страните – физически лица, които са били и членове на учреденото от тях през 1990г.

събирателно дружество с предмет на дейност обработка на мрамор, каквото е и предназначението на машините. Вещите са собственост на дружеството. Собствеността на машините при създаването им чрез преработване е възникнала направо за дружеството. При напускането му ищецът е посочил, че няма имуществени претенции.

С последващ договор от 2001г. бившите съдружници само са разпределили ползването на движимите вещи. Договорът за дарение на ид.ч. от 2005г. от страна на единия съдружник в полза на ищеца,пък е нищожен. Той е само индиция, че вещите са на дружеството. Освен това вещите са прикрепени трайно към земята, поради което не могат да бъдат допуснати до делба като движими, а във втората фаза не може да се извърши реалното им поделяне посредством предвидените в ГПК способи.

Ищецът М. А. е твърдял, че собствеността на процесните вещи е придобита през 1989г. -1990г. чрез изработването им от желязо от излезли от употреба машини, детайли и връзки. Ищецът е изработил машините и притежава ¾ ид.ч. от тях, а ответникът – ¼, тъй като предоставил част от материалите. С ответника М започнали съвместна дейност със създадените машини. По делото е било установено, че с учредителен договор от 10.10.1990г. двамата са образували КФ «Миховци», в състава на която са били съдружници с И. Н. , В. М. Предметът на дейност на КФ е изработка, покупка и продажба на мраморни плочи, шлосерски, тенекеджийски услуги и др. Ищецът А. е подал молба за излизане от състава на съдружниците на 03.01.1992г. като е заявил, че няма имуществени претенции към фирмата. Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 08.04.1992г. Дяловото участие на съдружниците след вписване на промяната е ½ ид.ч. за М. К. и по ¼ ид.ч. за И. Н. и В. М.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определение по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното : При изработка от физически лица на движими вещи от материали и отделни елементи – тяхна собственост, правото на собственост върху вещите възниква за този, който ги е изработил, независимо дали същевременно той е бил съдружник в СД, при липса на установени други договорни отношения във връзка с изработката или внасяне на вещите като вноски на съответния съдружник в СД. Само фактът на изработване на вещите от съдружник в СД не ги прави част от имуществото на последното.

По основателността на касационната жалба.

По делото е било установено от писмените и гласни доказателства, че ищецът през 1989г.-1990г. е изработил процесните машини като за целта ползвал желязо и излезли от употреба машини, детайли и възли от бивше мраморнообработващо предприятие, в чийто цех работил като механик /показания на свидетелите Д,Марчев, Ч. /.

Машините изработвал след работно време като в работата се включвал и ответникът К. , който бил на работа в „Т”. С договор от 10.10.1990г. страните по делото са учредили КФ”М” с предмет на дейност изработка, покупка и продажба на мраморни плочи, шлосерски, тенекеджийски услуги и др. С молба от 03.01.1992г. ищецът е заявил, че излиза от състава на съдружниците и няма имуществени претенции към фирмата.

Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 08.04.1992г. По делото са приети множество фактури за закупуване на различни материали на името на страните по делото като закупените материали, детайли и елементи не съдържат индивидуализация. В представената извадка от книгата за основните средства на СД процесните машини са вписани като основни средства.

С договор от 30.01.2001г., сключен между М, М. К. и В. М. , страните по него са констатирали, че ½ ид.ч. от процесните машини са притежание на М. А. , а другата ½ ид.ч. – на М. К. от една страна и В. Л. М. и М. А. от друга страна.говорен е режим на ползване и работа с машините от страните по договора. С договор от 25.07.2005г. е сключен договор за дарение на недвижими вещи, по силата на който В.

М. е дарил на М. А. 1/8 ид.ч. от процесните движими вещи.

При тези данни е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че не е доказана съсобствеността между страните по отношение на процесните машини. Договорът от 2001г. е частен диспозитивен документ, подписан от ответника по иска и неоспорен от страните. В него се съдържа изявление от последния, с което се признава правото на собственост на ищеца върху машините в посочения обем.

Съобразно предвидената в чл.144 ГПК /отм., сега чл.180 ГПК/ доказателствената сила на документа и правилото scrptum pro scribente nihil probat set contra scribentum , следва извод за установеност твърденията на ищеца, че е съсобственик на процесните вещи, създадени от него и ответника чрез преработване по смисъла на чл.94 ЗС. Вписването на машините в инвентарната книга на СД, както и представените по делото калкулации, на които се е позовал въззивният съд, не променят горния извод, тъй като е налице изрично взаимно признание на страните на правата им на собственост върху създадените от тях движими вещи в един по-късен момент и то не в качеството им на съдружници в СД.

Оттук следва, че изводът на въззивния съд за недоказаност на съсобствеността е изграден при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Това налага касиране на решението. С оглед данните по договора от 2001г. и липсата на изискуемата по силата на чл.225,ал.2 ЗЗД нотариална заверка на подписите на договора за дарение от 2005г., следва да се приеме, че квоти в съсобствеността на процесните вещи имат освен страните по делото и В.

М. , който не е участвал в производството. С оглед разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН, за да е действителна делбата в производството трябва да участват всички съсобственици. Изложеното налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да разгледа спора след конституиране и на другия съсобственик – В.

М.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от въззивно решение от 14.07.2008г. по гр. д ело № 930 /200 7 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: