Supreme Court dismisses appeal for lack of specific grounds, requiring concrete legal errors beyond procedural generalities.

Определение по т. д. № 484/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 484/11 г., ВКС, ТК, І-во отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№722

С., 18.11.2011 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: Д. П.

Т. К.

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 484 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуалния й пълномощник, срещу въззивно решение № 3/17.01.2011 г. по в. гр. д. № 621/2010 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 18/04.06.2010 г. по гр. д. № 10014/2009 г. на Районен съд [населено място]. С посоченото решение е отхвърлен предявеният срещу [фирма], [населено място] гора и [фирма], [населено място] иск за обявяване за относително недействителна спрямо държавата на сделката между ответниците от 14.08.2008 г. за продажба на движими вещи - шевни машини.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в писмен отговор е изразил становище по допускането и по основателността й.

Ответникът [фирма], [населено място] гора не заявява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови отхвърлително решение по отношение на предявения от Национална агенция за приходите, [населено място] отменителен иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, въззивният съд е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 216, ал. 1 ДОПК, тъй като сделката е сключена след датата на установяване на публичното задължение. Съдът е посочил, че за да бъде претенцията основателна следва да е осъществен целия фактически състав на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, а именно сделката да е сключена с намерение да се увреди публичния взискател, което ищецът не е установил, тъй като не е ангажирал доказателства в тази насока.

Обсъждани са представените от [фирма] доказателства за това, че сделката за шевните машини е била продиктувана от производствена необходимост, без представляващите дружеството лица да са имали възможност да узнаят, че продавачът има публични задължения, предвид и инцидентния характер на търговското правоотношение. Въз основа на това е направен извод, че ищецът не е доказал по несъмнен и категоричен начин претенцията си.

В изложението си, депозирано след указания на въззивния съд, жалбоподателят е посочил бланкетно, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл. 280, ал. 1 ГПК, без обаче да ги конкретизира.

Касаторът не е формулирал конкретен въпрос от материалното или процесуалното право, поради което за настоящия състав липсва процесуална възможност да провери наличието на твърдяното противоречие с приложено Решение № 1247/18.07.2008 г. на Бургаски районен съд, което не съдържа означение, че е влязло в сила и не съставлява окончателен съдебен акт.

Касаторът е посочил, че въззивният съд неправилно е приел, че не е доказано че ответникът [фирма] е действал с цел да бъдат увредени интересите на държавата, тъй като по делото имало представени доказателства /справки по ЗДДС, разпечатка на задълженията и пр./ - т. т. 1, 2 и 3 ГПК.

Изводите на Пернишки окръжен съд за недоказаност на иска са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправния спор по същество. Именно при осъществяване на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция, е формирано становището за недоказаност на твърдяната относителна недействителност.

В настоящото производство ВКС не дължи произнасяне по другите оплаквания в изложението, тъй като изложеното в тях е свързано с твърдения за необсъждане на доказателства и за необоснованост на изводи на въззивната инстанция и имат характер на касационна жалба и оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване по приложно поле на атакуваното въззивно решение на Пернишки окръжен съд, тъй като бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд за проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. В таза насока са и постановките на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 3/17.01.2011 г. по в. гр. д. № 621/2010 г. на Пернишки окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: