Supreme Court dismisses appeal on lack of legal interest for negative declaratory action regarding property rights.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the Second Instance Court's decision on a negative declaratory action. The appellants argued that the lower court erred by accepting a specific legal interest based solely on the plaintiff's claim, citing conflicting Supreme Court precedents regarding property restitution. The court rejected these arguments, holding that the lower court correctly identified the legal interest and that the cited precedents did not apply to this specific procedural dispute.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280 para. 1 items 1, 2, 3 of the Civil Procedure Code; A negative declaratory action requires a specific legal interest, which is established when the plaintiff claims recognition of a right that has already been legally recognized by a competent authority.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 23 . 07. 200 9 година
Върховният касационен съд на Република България, второ
гражданско отделение, в закрито заседание на 18 .06.2009 две
хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА
ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при
секретар
изслуша
докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело
№ 227/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Й. С. и К. Р. С. против решение №1248/14.11.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1016/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си за допускане на касационно обжалване,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
За да аргументират наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторите посочват,че за уважаването на установителен иск задължително и необходимо условие е наличието на правен интерес от търсената защита,който следва да бъде конкретен,като се позовават на:
-решение №1444/07 от 19.11.200г. по гр.д. №265/2007г. по описа на ВКС,VГО,според което ищецът сами при доказана материалноправна легитимация би могъл успешно да проведе исковете си за собственост,като отбелязването в актовете за държавна собственост,като собственик на имота към момента на одържавяването му,само по себе си не доказва правата му,щом да това записване не се представят и други първични доказателства. Видно от съдържанието на това решение конкуренцията на правата на страните в това производство относно правото на собственост спрямо процесния имот,произтича от различни реституционни закони,съответно ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ,
-Определение №342/20.07.2007г. по ч.т.д. №272/2007г.,ІІО ,ТК,свързано с наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка да допустимостта на установителните искове,който следва да бъде конкретен.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,а не на ревандикационнен такъв,е свързано именно поради признанието на факта,че планът за новообразуваните имоти,касаещ съответната местност и процесния имот е влязъл в сила и ответниците по иска С. са били вписани като собственици на имота,като за наличието на правен интерес от търсената защита е достатъчно заявеното с исковата молба,че е признато право на собственост с решение на ОСЗГ. Следователно,така постановеното по повдигнатия правен спор не само не противоречи,но е в съответствие с практиката на ВКС,за наличие на конкретен правен интерес,а що се отнася по първото горепосочено решение на ВКС,то е неотносимо към разрешения от съда правен спор.
По отношение аргументите за произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос-наличие на правен интерес, като решаван противоречиво от съдилищата се посочват актове на Великотърновски окръжен съд –цитираното определение на съда и решение на Окръжен съд София,които според твърденията на касаторите противоречат на горецитираните актове на ВКС. Хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в кое да е друго влязло в законна сила решение на съдилищата,долустоящи на ВКС,каквото липсва в изложеното от касаторите в тази връзка.
В изложеното си във връзка с наличие на основанието предвидено в член 280 ал.1 т.3 от ГПК,касаторите правят доводи,във връзка с различния подход на съдилищата при решаване на спорове,свързани с възстановена собственост и тяхното изпълнение,които свързват с предявени установителни искове и такива по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,които доводи нямат връзка с произнасянето на съда по настоящия спор. Тази хипотеза от закона изисква произнасянето на съда по правния въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,която да се отстрани по пътя на тълкуването,каквито аргументи липсват в изложението.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1248/14.11.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1016/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: