Cassation appeal dismissed; commercial contract dispute not excluded from civil court by arbitration clause.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 460

София, 07.07.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Мария Славчева

ч. т. д. № 3328/2013 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 473/18.07.2013 г., постановено по ч. т. д. № 497/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2266 от 06.06.2013 г. по т. д. № 708/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуални правила, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на касационното обжалване по съображения, изложени в отговора по чл.276, ал.1 ГПК, в който е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след служебна проверка за допустимост на касационната жалба, констатира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Производството по т. д. № 708/2013 г. на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове за сумата 77 730.86 лв., представляваща невъзстановени от ответника разходи за изграждане на комплексен трансформаторен пост и на кабелна линия по сключен между страните договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителна мрежа и за сумата 7 998.19 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 09.04.2012 г. до 09.04.2013 г.

В отговора на исковата молба в срока по чл. 8 ЗМТА във вр. с чл. 15, ал. 1 ГПК ответникът е направил възражение, че спорът е неподведомствен на гражданския съд с оглед уговорена между страните арбитражна клауза в чл. 36, ал. 2 от Договора. Първоинстанционният съд е приел възражението за основателно и е прекратил производството по делото. Въззивният Варненски апелативен съд потвърдил обжалваното пред него определение по съображения, че арбитражната клауза не е нищожна, тъй като предметът на спора не попада в приложното поле на изключенията на чл. 19, ал. 1 ГПК и не са налице хипотезите на чл. 143 и чл. 146 З..

Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1./ Попада ли в ограниченията на чл. 19, ал. 1 ГПК арбитражна клауза, когато едната страна по договора е предявила към другата страна иск за плащане на парична сума, когато едно от договорените условия за дължимост на паричната сума, е предаване владение върху недвижим имот и 2./ Относими ли са, разпоредбите на чл. 143 – чл. 147 З., към договор за присъединяване на обект на потребител към електрическата мрежа, който е сключен от юридическо лице, в качеството му на потребител по смисъла на чл. 117, ал. 1 ЗЕ и на т. 43 от § 1 ДР ЗЕ.

Настоящият състав на ВКС, на Второ търговско отделение намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият селективен критерий не е налице, тъй като разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК е ясна и съдебната практика по приложението й е постоянна и непротиворечива и не се нуждае от осъвременяване. В същата е предоставена възможност на страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Претенцията на ищеца за главницата се основава на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – произтичаща от неизпълнението на договорното задължение на [фирма] да възстанови на ищеца направените разходи за изграждане на необходимите съоръжения за присъединяването на обект /вилна сграда/ към електроразпределителна мрежа, като предпоставките за възникване на вземането не се обхващат от възникналия между страните спор. В този смисъл правилни са мотивите на въззивната инстанция, че предметът на делото не попада в предвидените от закона изключения за арбитруемост на спора.

По втория въпрос частният жалбоподател е посочил селективните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в подкрепа на първото основание се позовава на формирана по реда на чл.274, ал.3 и чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС – определение № 797/26.11.2010 г. по т. д. № 432/2010 г., I т. о., решение № 207/24.01.2012 г. по т. д. № 580/2011 г., II т. о. и решение № 131/10.09.2012 г. по т. д. № 1036/2010 г., II т. о.

Посоченият въпрос не е включен в предмета на делото и не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Разпоредбите на ЗЕ, в това число и на § 1, т. 41б ЗЕ, в които е дадена дефиниция на понятието потребител на енергийни услуги не са коментирани от Варненски апелативен съд. Решаващ аргумент за въззивната инстанция е непопадането на [фирма] като юридическо лице в предметния обхват на З., съгласно § 13, т. 1 ПЗР на З.. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че легалната дефиниция на потребител дадена в § 13, т. 1 ПЗР на З. не се нуждае от тълкуване и практиката по приложението на разпоредбата е константна, че „потребител” по смисъла на З. може да бъде само физическо лице.

Освен това цитираните от жалбоподателя съдебни актове в изложението се отнасят до различни хипотези и са неотносими към настоящия процесуален спор. Предметът на посочените съдебни актове е свързан с искове на Комисията за защита на потребителите, предявени основание чл. 186, ал. 2, т. 1 З..

В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на спора на ответника в частното касационно производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 473/18.07.2013 г., постановено по ч. т. д. № 497/2013 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв.

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: