Supreme Court dismisses appeal against tax fraud conviction, upholding sentence as legally sound and proportionate.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

София, 04.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ

2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов

наказателно дело № 156 по описа за 2016 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Т. С. Ц. против решение № 214 от 22.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 283/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІ състав, с алтернативни искания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наказанието. В жалбата се навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата Т. С. Ц. не взема становище.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията за жалбоподателя за неоснователни и предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 214 от 22.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 283/ 2015 г. Варненският апелативен съд, Наказателна колегия, ІІ състав потвърдил присъда № 14 от 30.06.2015 г. по н.о.х.д. № 57/ 2015 г. на Търговищки окръжен съд, с която подсъдимата Т. С. Ц. е призната за виновна в две еднородни престъпления:

1). по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК за това, че в периода от 16.07.2012 г. до 01.11.2012 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, като подбудител и помагач, в съучастие с подсъд. И. Н. Б. (извършител), го подбудила и подпомогнала да избегне установяването на данъчни задължения в особено големи размери за [фирма], като потвърди неистина в подадени справки-декларации, използва документи с невярно съдържание и неистински документи и приспадне неследващ се данъчен кредит общо в размер на 280 909,70 лева, за което и на основание чл. 58а от НК й било наложено наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода и

2). по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК за това, че на 15.10.2012 г. в [населено място], като подбудител и помагач, в съучастие с подсъд. И. Н. Б. (извършител), го подбудила и подпомогнала да избегне установяването на данъчни задължения в особено големи размери за [фирма], като потвърди неистина в подадена справка-декларация, използва документ с невярно съдържание и приспадне неследващ се данъчен кредит в размер на 55 062,00 лева, за което и на основание чл. 58а от НК й било наложено наказание от две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК съдът определил едно общо наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години.

Със същата присъда подсъдимият И. Н. Б. бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, 6 и 7 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, самостоятелно и в съучастие с подсъд. Ц., за които при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 23 от НК му било наложено общо най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода.

Първоинстанционното съдебно производство протекло по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата Т. С. Ц. признала изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласила да не се събират доказателства за тях.

Касационната жалба е неоснователна.

Наведените от подсъдимата Ц. доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са несъвместими с изложеното от нея признание на фактите по делото и проведеното като задължителна последица от това признание съкратено съдебно следствие. Затова в касационното производство не могат да бъдат разгледани твърденията за непълнота на събрания доказателствен материал, за превратно и неправилно тълкуване на доказателствените източници, за приета от съдилищата различна фактическа обстановка от тази, която установяват приобщените доказателства и др. В противен случай правното значение на самопризнанието ще бъде напълно обезсмислено.

Несъстоятелен е и доводът за нарушено право на защита с липсата на описание по какъв начин подсъдимата Ц. подбудила и подпомогнала извършителя на двете престъпления. Фактите са изложени в мотивите към първоинстанционната присъда (л. 167) и във въззивното решение (л. 31, гръб), пренесени са без изменение от обстоятелствената част на обвинителния акт (л. 7), в който обем са признати от подсъдимата в съдебно заседание на 26.06.2015 г. пред окръжния съд.

Доводът за неправилно приложен материален закон пряко е обвързан с изложените по-горе твърдения за процесуални нарушения, поради което на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е придадено самостоятелно значение. До този логичен извод води писменото изложение на касатора. Възражението за неосъществен състав на престъпление е резултат от залегналия в касационната жалба довод за недоказаност на обвинението, който се оказва опроверган от установените по делото факти, признати от подсъдимата.

Неоснователно е възражението и за явна несправедливост на наказанието.

Подсъдимата Ц. е осъдена за подбудителство и помагачество към две отделни престъпления по чл. 255, ал. 3 от НК, като минималният размер на предвидената в закона санкция е три години лишаване от свобода. Съгласно чл. 21, ал. 1 от НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление. Вземайки предвид характерът и степента на участие на подсъдимата Ц. (подбудител и помагач за част от престъпната дейност), на нея са наложени две отделни наказания лишаване от свобода, в размер близък до минималния предвиден в закона за първото престъпление (четири години) и в размер на пределния минимум (от три години) – за второто престъпление. При определяне на конкретната санкция съдилищата се съобразили още и с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, разкрити по делото.

Неправилно предишното осъждане на подсъдимата Ц. по влязъл в сила на 29.11.2013 г. съдебен акт е отчетен при индивидуализацията на наказанието, тъй като извършените престъпления (по настоящото наказателно производство и по н.о.х.д. № 298/ 2010 г. на Благоевградски районен съд) са извършени при условията на съвкупност по смисъла на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК. Въззивната инстанция не е коригирала неправилните изводи на окръжния съд (л. 174), макар изрично последният да е отчел, че към момента на извършване на процесните данъчни престъпления подсъдимата е била неосъждана. Допуснатата неяснота в тази част на мотивите към първоинстанционната присъда не е била отстранена от въззивната инстанция. Доколкото това обстоятелство не се отразява съществено върху общия обем от индивидуализиращи обстоятелства, не се налага допълнително занижаване на наказанието.

Законосъобразно съдилищата са приложили разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и след определяне на наказанието по общите правила за всяко от престъпленията, са редуцирали санкционния размер с една трета.

Не се открива проявление на основанието по чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК, тъй като разкритите по делото смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни до степен, че да налагат ползването на привилегирования институт за определяне на наказанието под минималния законов размер.

Отсъства необходимост от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 214 от 22.12.2015 г. по в.н.о.х.д. № 283/ 2015 г., по описа на Варненски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІ състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.