Supreme Court dismisses appeal on non-moral damages due to lack of evidence for property harm caused by police actions.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50201

София, 15.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д. № 3000/ 2022 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез особения му представител адвокат Д. Н., против въззивно решение № 261725 от 25.05.2022 г. по в.гр.д. № 4796/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 308365 от 22.12.2019 г. по гр. д. № 35600/2017 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу Прокуратура на Република България искове за 18 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди и 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на незаконно повдигнати му обвинения по досъдебни производства. Касаторът твърди, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и необосновано.

Ответникът Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за неимуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.

Касационната жалба в останалата част е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решение № 308365 от 22.12.2019 г. по гр. д. № 35600/2017 г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20068378 от 16.03.2021 г., с което е отхвърлен предявеният от И. Г. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени във връзка с водени срещу ищеца досъдебни производства ДП № 34-П-РП/2010 г., ДП № 18-РП/2014 г., ДП № 49-РП/2014 г., ДП № 124-РП/2014 г., ДП № 139-РП/2015 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – [населено място]. Претендираното обезщетение за имуществени вреди е за това, че след образуване на досъдебните производства банковата му сметка в „Банка ДСК“, по която му били превеждали заплатата, квартирните, парите за храна и др. била запорирана за периода от 2010 г. до 2013 г. по нареждане на ВОП. През този период не е имал достъп до парите си, нямал с какво да преживява и да си купува храна. В посочения период размерът на сумата станал 18 000 лв., които впоследствие били отнети неправомерно в полза на държавата, въпреки че бил оправдан по повдигнатите обвинения.

Въз основа на приетата и неоспорена справка от Военно-окръжна прокуратура – [населено място], която се потвърждава и от приетата справка за съдимост, въззивният съд е установил че: по ДП № 34-П-РП/2010 г. на ВОП, прекратено с постановление от 16.05.2012 г., ищецът изобщо не е бил привличан като обвиняем; по ДП № 18-РП/2014 г.

на ВОП, ищецът в качеството му на обвиняем е признат за виновен с влязла в сила присъда № 155/2014 по НОХД № 155/2014 г. на Софийски военен съд и му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца; ДП № 49-РП/2014 г. на ВОП, образувано по отделени материали от ДП № 1-РП/2014 г. по описа на ВОП и водено за установяване на деяния, извършени от длъжностни лица от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, е прекратено на 27.08.2014 г., като няма данни ищецът да е привличан като обвиняем;

по ДП 124-РП/2014 г. по описа на ВОП, образувано и водено срещу ищеца по обвинение по чл. 252, ал. 2, алт. 2 вр. ал. 1 НК, след осъдителна присъда по НОХД № 34/2016 г. на Софийски военен съд, потвърдена от Военно-апелативен съд - София, с влязло в сила решение № 97/11.04.2017 г. по КНОХД № 238/2017 г. ВКС е отменил решението и присъдата и прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК;

по ДП № 139-РП/2015 г. по описа на ВОП, образувано на 27.10.2015 г. и водено срещу ищеца за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, с присъда № 56/20.10.2016 г. по НОХД № 150/2016 г. по описа на Софийски военен съд подсъдимият е признат за виновен, като му е наложено наказание лишаване от свобода 2 години и 6 месеца. Въззивният съд е направил извод, че няма основание за ангажиране отговорността на прокуратурата с мотивите, че по две от производствата, от които ищецът твърди, че е претърпял вреди, същият не е привличан като обвиняем, по други две – ищецът е признат за виновен, а последното е било прекратено от ВКС на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.

Приел е, че прекратяването на наказателното производство на това основание не е посочено изрично сред основанията за възникване на отговорност на държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Искът е неоснователен поради това, че не е доказано причиняването на имуществени вреди. По делото не са събрани доказателства за наложен запор на вземания на ищеца по банкова сметка по някое от процесните досъдебни производства и запорираните суми да са конфискувани впоследствие от държавата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се поддържа, че в обжалваното решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: „Носи ли отговорност за вреди държавата, ако увреденият е привлечен да отговаря в наказателно производство за деяние, за което вече е бил осъден (non bis in idem), и поради това последващото наказателно производство е прекратено, и по кой ред се реализира тази отговорност?“. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното решение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Твърди, че е налице противоречие с решение № 117/25.09.2018 г. по гр.д. № 4815/2017 г. на ВКС.

Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 261725/25.05.2022 г. на СГС по поставения за разглеждане въпрос и на посочените основания. Повдигнатият въпрос е неотносим, защото решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на иска е липсата на доказателства за причиняване на претендираните имуществени вреди.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, доколкото не постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Г. Д., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез особения представител адвокат Д. Н., срещу решение № 261725 от 25.05.2022 г. по в.гр.д. № 4796/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 308365 от 22.12.2019 г. по гр. д. № 35600/2017 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска за сумата 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261725 от 25.05.2022 год. по в.гр.д. № 4796/2021 г. на Софийския градски съд в останалата обжалвана част.

Определението, в частта за оставяне без разглеждане касационната жалба на И. Г. Д., може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.