Supreme Court dismisses appeal as no legal error found regarding proper party standing in inheritance proceedings.

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 7

гр.София, . 04.01 . 20 10

година

Върховният касационен съд на Република България ,

Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета

година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗЛАТКА РУСЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

изслуша докладваното от

председателя

(съдията) ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско дело

под № 976/2009 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. с. н. цел А. университет в България, със седалище гр. Б., против решение от 17.04.2009 год. по гр.дело № 811/2009 год. на Софийския градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 29.10.2008 год. по гр.дело № 9833/2005 год. на Софийски районен съд.

Касаторът се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1 ГПК, без да ги конкретизира и аргументира съобразно трите различни хипотези в т.1, т.2 и т.3. В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се бил произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който решил в противоречие с практиката на ВКС, но е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, затова касационната инстанция счита, че се поддържат две основания за допускане на касационно обжалване, а именно: по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба С. К. Б. от гр. С. изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да й бъдат присъдени разноските за настоящето производство.

Касационният съд обсъди доводите на касатора и счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните съображения: за да приеме, че първоинстанционното решение е постановено при участие на ненадлежна страна, а именно С. с. н. цел А. университет в България със седалище гр. Б., конституиран като заветник по реда и условията на чл.120 ГПК/отм./, заедно с правоприемниците на починалата ищца А. Ч. , които са нейният наследник по закон Л. Б. и заветника С. община, като по отношение на последните двама е констатирана нередовност на исковата молба и производството е прекратено, въззивният съд е приел, че не е сезиран с допустими искове за ревандикация от надлежна страна. Обемът от права, придобити от конституирания заветник-касаторът, по силата на учредения в негова полза завет, съгласно направеното от завещателката завещание от 31.10.2001 год. не включва права върху процесните недвижими имоти, което е мотивирало въззивния съд да приеме, че новоконституираният правоприемник не е надлежна страна, заместваща починалата в хода на процеса ищца, по предявения ревандикационен иск върху същите имоти, които не са включени в учредения му завет.

Касаторът счита, че същественият процесуалноправен въпрос касае необходимостта от произнасяне по същество за конкуренцията на правата между универсалния правоприемник по завещание и заветник, черпещи права от едно и също завещание за съответен имот, който въпрос бил решен в противоречие с касационната практика, в определение № 101/2008 год. по гр.дело № 2684/2008 год. на ВКС. Касаторът е приложил към изложението си и решение № 597/08.06.2007 год. по гр.дело № 475/2006 год. на ВКС на РБ, без да го коментира и без да обсъжда взаимообвързаността му с настоящия спор и основанията за допускане на касационно обжалване.

Касационният съд счита, че така посоченият от касатора правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело и изразяващ се в необходимостта от произнасяне по същество за конкуренцията на правата между универсалния правоприемник по завещание и заветник, черпещи права от едно и също завещание за съответен имот, не е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. Цитираното от касатора определение № 101/2008 год. по гр.дело № 2684/2008 год. на ВКС на РБ, V-то г.о. е постановено по реда и условията на чл.288 ГПК. Определението няма задължителна сила за съдилищата, защото е съдебен акт, постановен от ВКС, но извън обхвата на практиката, създавана в изпълнение на правомощията на ВКС по чл.124 от Конституцията за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, израз на която са тълкувателните решения, приемани на основание чл.124 ЗСВ, при констатирана противоречива, или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона.

Що се касае до приложеното към изложението на касатора решение № 597/08.06.2007 год. по гр.дело № 475/2006 год. на ВКС на РБ, което не се коментира, като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по него касационният съд не дължи произнасяне, защото е неотносимо към квалифицирания от касатора правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело. С цитираното касационно решение спорът е решен по същество, с участието на надлежна страна, а именно встъпил в хода на производството правоприемник на ищцата, неин наследник по закон на основание чл.120 ГПК/отм./, чиито права не се конкурират с други права, възникнали в полза на правоприемници по завещание.

При отсъствие на констатации от касационния съд за неточно тълкуване на съдебната практика, или за необходимост от осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, правният въпрос, квалифициран от касатора не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, на поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и като констатира, че ответникът не е направил разноски за настоящето производство, не присъди такива, затова

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 103 от 17.04.2009 год. по гр.дело № 811/2009 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на С. с. н. цел А. университет в България, със седалище гр. Б., с вх. № 30789/12.06.2009 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!