Supreme Court dismisses appeal on land regularization and reclamation claims under mandatory judicial practice.

гр. д. № 310/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 147

София, 10.03.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 310/2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 221 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 422/2015 г. Шуменски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното, постановено по гр. д. № 745/2014 г. на районен съд – Нови Пазар в частта, с която е отхвърлен предявените от А. И. Н. и Н. И. Н. срещу Д. Д. Ш. и Р. Н. Ш., обе искове по чл. 54, ал. 2 ДКИР за допускане поправка на кадастралния план на [населено място], обл. Шумен, в границата между УПИ ІV-80 и УПИ ІІІ-83 от кв. 9, като площ от 192 кв. м., част от УПИ ІІІ-83, остане в мястото на ищците. Със същото решение съдът е обезсилил първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен и обективно и субективно съединения иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на спорния имот.

В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от А. И. Н. и Н. И. Н. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане до касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда въпрос – счита ли се приложена дворищната регулация ако няма извършена процедура по ЗУТ отм. (вероятно се има предвид З.) за отчуждаване и обезщетяване на собственика на отчужденото дворно място и придаването му към съседния имот, т. е. няма плащане и уреждане на сметки, при наличие на заявление по чл. 111 З. отм. за квадратура, различна от установената със съдебно-техническа експертиза и къде при това положение следва да минава границата между двата имота с оглед § 8 ПЗР на ЗУТ. Поддържа се, че въпросът обуславя и трите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставя се и процесуалния въпрос допустим ли е ревандикационен иск при заявена претенция по чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че ищцата А. Н. е призната за собственик на основание давностно владение на масивно жилище от три стаи и дворно място, в което е построено жилището, съставляващо УПИ ІV-80 в кв. 9 по плана на [населено място], Ш., с площ от 780 кв. м. за което е съставен нот. акт № 198, т. 19, нот. д. № 2939/2012 г., поправен с нот. акт № 93 по н. д. № 1448/2013 г.

С гласни доказателства е установено, че дворното място, в което е построена сградата, е било владяно от наследодателя на ищеца Н. Н. - И. Н. И. от 1958 г., а след като ищците са сключили брак, те са продължили да осъществяват владението върху имота.

По отношение на спорните 180 кв. м. от имота на ищците, за които те поддържат, че се владеят без основание от ответниците, е установено следното:

Ответникът Д. Ш. се легитимира като собственик на съседния имот, съставляващ УПИ ІІІ-83. Правото на собственост е придобил на основание давностно владение, на който придобивен способ се е позовал през 2006 г., когато се е снабдил с нот. акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка. В акта имотът е описан с площ от 427 кв. м. Установява, че спорната площ е придобива от баща му Д. Ш. през 1998 г. след като регулационните сметки между него и наследодателя на ищците, като собственик на имота, от който се придава спорната площ, са били уредени. Уреждането на отношенията е станало по реда на чл. 111 З. отм. – като собственика на упълномерения имот и собственика на имота, от който се придава частта, са подписали заявление, подписите под което са били заверени нотариално. С него са декларирали пред кмета на населеното място, че са уредили сметките по регулацията и че това заявление може да послужи за снабдяване на собственика на упълномерения имот с нот. акт за собственост за придадената му част.

С приета техническа експертиза е установено, че за населеното място няма одобрена кадастрална карта. Действащия регулационен план е одобрен и влязъл в сила през 1987 г. Кадастралният план, въз основа на който е изработен регулационния, е изготвен преди тази датата, но няма самостоятелна заповед за одобряването му. По действащия план е налице придаваемо място от ПИ 80 към ПИ 83. Площта на придаваемото място, определена по плана, е от 192 кв. м. С тази площ е упълномерен имота на ответника. Регулационните сметки между тях са уредени по реда на чл. 111 З..

Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че регулацията от 1987 г. е приложена през 1998 г. чрез доброволно отстъпване на предадената част - способ уреден в чл. 33, ал. 1 З. във вр. с чл. 111, ал. 1 З.. В този смисъл е и разрешението на въпроса кога регулацията се счита приложена, дадено в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по т. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС, което няма задължителен характер по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като е постановено на основание чл. 52 ЗУС отм., а служи само за ръководство на съдилищата. Възприетото в него е намерило израз във последователната и безпротиворечива съдебна практика по въпроса кога регулацията се счита приложена при действието на З..

Материалноправният въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Той е разрешен при правилно прилагане на закона и в съответствие със задължителната практика формирана с тълкувателен акт на ВС по него.

Наред с предвидените в чл. 33, ал. 2 З. способа за прилагане на регулацията – заплащане на дължимото обезщетение или заемане на придадените имоти по законния ред, в чл. 111 З. е прието, че правоимащите лица могат да заявяват с нотариално заверено заявление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждения имот. Заявлението е основание за издаване на нот. акт по чл. 134, ал. 2 З.. По делото е установено, че след изготвяне на заявлението за това, че регулационните сметки са уредени, по регулационната линия между двата съседни имота е била поставена ограда.

Въз основа на така установените факти и при правилно прилагане на закона е намерено, че регулацията е приложена, поради което спорният имот е станал собственост на ответника, а ищците не се легитимират като собственици на тази част от имот № 80 по кадастралния план на населеното място.

Не може да бъде определена като общо основание за допускане касационна проверка поставеният процесуален въпрос допустимо ли е ревандикационния иск да бъде съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗУТ, тъй като той е решен в съответствие със задължителната практика израз на която е разрешението, дадено в т. 4 от тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. В него се прие, че ревандикационният иск е допустим и когато за спорната част, за която се твърди че неправилно е заснета като част от имота на ответника, не е проведена административна

процедура за отстраняването на грешката в кадастралната карта и регистър. Това следва от обстоятелството, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите.

Допустимо е и съединяването на иск по чл. 54, ал. 2 ЗУТ с иск за ревандикация на спорния имот. Това е така, защото ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не.

При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторите А. И. Н. и Н. И. Н. ще бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация Д. Д. Ш. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с банков превод от 15.12.2015 г. в полза на адв. Т. М. от В. АК, възлизащи на сумата 500.00 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 422/2015 г. Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА А. И. Н. с [ЕГН] и Н. И Н., с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] да заплатят на Д. Д. Ш., със съдебен адрес [населено място], [улица].А, вх. Б, ет. 2, ап. 12 сумата 500.00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: