Court allows appeal against court costs ruling, affirming discretion to reduce fees below statutory minimums when necessary.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria suspended proceedings to await a binding interpretation regarding the reduction of court costs. The court then affirmed the lower court's decision to deny the request to increase costs, ruling that the judge correctly applied the statutory minimum fee schedule. The decision establishes that when reducing costs due to excessiveness, the court is not bound by the specific minimum fee provision and may apply the general principle of proportionality instead.
Legislator headnote
AI generatedArticles 78, paragraph 5 of the Civil Procedure Code; Article 36 of the Law on Administrative Procedure; Article 15 of the Law on Normative Acts: When reducing court costs due to excessiveness, the court is not bound by the specific minimum fee provision and may apply the general principle of proportionality, overriding the specific minimum to ensure the reduction is legally sound.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София,02.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 345 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 599 от 07.08.2012 г. производството по ч. гр.д. № 345/2012 г. е спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение на ОСГТК ВКС по т.д. № 6/2012 г.
Тълкувателно решение № 6 по т.д. № 6/2012 г. е прието от ОСГТК ВКС на 06.11.2013 г., поради което и на основание 230, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде възобновено и дадено разрешение по съществото на процесуалноправния въпрос, предмет на делото.
Обжалвано е определение № 1193 от 06.04.2012 година по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 297 от 23.02.2012 г. в частта му за съдебните разноски. В частната жалба, постъпила от Д. И. М. от [населено място], Пловдивска област се поддържа, че съдът е определил дължимите съдебни разноски в нарушение на Наредба № 1 на ВАС за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Обжалваното определение е законосъобразно.
С решение № 297 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 18279/2010 г. на Пловдивски районен съд. Въззивникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на въззиваемата разноски в производството в размер на 658,80 лева. Дължимите съдебни разноски, по искане на насрещната страна са определени при условията на чл. 78, ал.5 ГПК в по-нисък размер от изплатените 1976 лева по пълномощно от 19.10.2011 г. Съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, разноските следва да бъдат определени съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С определение № 1193 от 06.04.2012 година на Пловдивски окръжен съд, искането за изменение на решение № 297 от 23.02.2012 г. в частта му за съдебните разноски е оставено без уважение.
Възнаграждението в размер на 658,80 лева е определено точно съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – минималния размер върху интерес от 10440 лева.
Д. за определянето му в нарушение на § 2 от Наредба № 1 от 2004 г. е неоснователен. Съгласно т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. ОСГТК ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер – с § 2 от Наредбата се надхвърлят рамките на законовата делегация, поради което правораздавателният орган е задължен да приложи акта от по-висока степен - чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая § 2 ДР Наредба № 1/2004 г. влиза в противоречие с чл. 36 ЗА и с чл. 78, ал. 5 ГПК, променяйки процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната и съответно да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 345/2012 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1193 от 06.04.2012 година по гр.д. № 2698/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 297 от 23.02.2012 г. в частта му за съдебните разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: