Legislator Case Law & Legislation
VKS-CD3ADEDE6BA0C14BC2257793004FCC09 AI generated

Court dismisses appeal as parenting plan issues lack legal significance for case outcome under procedural law.

Case Number VKS-CD3ADEDE6BA0C14BC2257793004FCC09
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the second-instance court's ruling on visitation schedules. The appellant argued that the lower court failed to apply specific Supreme Court Plenum decisions regarding parental rights, but the court found these grounds insufficient for admissibility. The decision rests on the principle that the second-instance court properly evaluated the child's best interests based on the father's rural upbringing environment, and the appellant's legal arguments did not constitute a material error requiring cassation review.

Legislator headnote

AI generated

ch. 280 para. 1 GPC; The Supreme Court may dismiss a cassation appeal if the grounds cited do not constitute a material or procedural error of significance for the case outcome, even if the legal issues raised are valid in principle.

Keywords

AI generated
cassation admissibility parental visitation rights best interests of child material legal error second instance review

Cited Legislation

AI generated
ch. 280 para. 1 GPC

Cited Case Law

AI generated
Plenum of the Supreme Court No. 1 of 12.11.1974
Supreme Court No. 2 of 20.10.1968
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 651

София, 15 .06.20 10 година

Върховният касационен

съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно

заседание на девети юни две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА

НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

при

секретар

и в

присъствието на прокурора

изслуша

докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова

гр.дело

№ 393 / 2010 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Г. И. И. от гр. П. е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 20.07.2009г по гр.д. № 518/2009г,с което е отменено решението на Червенобрежкия районен съд от 09.03.2009г по гр.д. № 3682/2008г в частта за определяне режима на контакти на бащата с малолетното дете П вместо него е постановено ново решение. С него Плевенският окръжен съд определил режим на лични контакти на бащата Ц. П. Н. с детето П. Ц. П. всеки втори и четвърти петък,събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя по местожителството на бащата с. Т. с право детето да нощува при баща си, както и право на бащата да го взема при себе си по 30 дни през лятото- време през което да не съвпадат годишните отпуски с майката,както и право на свиждане на бащата с детето в посещаваната от него детска градина по половин час дневно извън времето,определено за следобеден сън.

В изложението за допустимост към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,тъй като се сочат решение на Пленума на ВС № 1 от 12.11.1974г и решение № 2*,без да е конкретизиран въпроса, по който въззивният съд се произнесъл в противоречие с посочената практика.

Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд,прие следното:

Изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на постановеното от Плевенския окръжен съд,решение в частта за режима за лични отношения и контакти на родителя,който не упражнява родителските права след прекратяване на брака върху малолетното дете и детето,не обуславят допускане на касационен контрол върху въззивното решение. Основанията за допустимост са точно и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК и не се покриват с основанията за нищожност,недопустимост или неправилност на обжалвания съдебен акт. С въвеждането им на Върховния касационен съд е предоставена възможността за селектиране на касационните жалби които , се допускат до касационно разглеждане и по същество и по които се постановяват решения, имащи значение за трайна и правилна практика по даден въпрос. Предпоставка за това е въззивният съд да е разгледал материално правен или процесуалноправен въпрос,който е от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и който е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му.

Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е от значение за формиране решаващата воля на съда. Този въпрос не е от значение за правилността на обжалваното решение, не е от значение за възприемане на фактическата обстановка от въззиивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд,упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело,са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. И не се произнася дали те са законосъобразни. Проверка законосъобразността на съдебния акт може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

В конкретния случай решаващият съд е приел един режим за осъществяване лични контакти на бащата с роденото от брака дете П,на 4 години. Родителските права са предоставени за упражняване от майката Г. И. И.

Решаващият съд е преценил,че контактите следва да се осъществяват не в гр. П.,където майката на детето пребивавала и живеела на квартира,а в дома на бащата в с. Т.. Преценил,че там детето е родено и отглеждано,че там имало баба и дядо,които помагали-бабата –когато синът й го водел,-че семейната среда била трудова-семейството отглеждало 70-80 бр. овце,крави , кон, и че това можело да укаже само положително влияние върху детето,че условията за живот са били нормални и че в никакъв случай условията на взетия под наем апартамент на майката са били по-добри за осъществяване срещите и общуванията на детето с бащата и тези изводи не са били направени в противоречие на съществуващата практика.

В П № 1/74г на Пленума на ВС изчерпателно са разяснени предпоставките,които би могъл да обсъжда съда при предоставяне отглеждането и възпитанието на едно дете,на единия родител след развода: възпитателски качества,морален лик на родителя,грижи и отношения на родителите към децата,привързаност на децата към родителите,възраст на децата,помощ на трети лица и пр.,нищо което Плевенския окръжен съд е направил. Той е обсъдил и въпросите за мерките за лични отношения между децата и родителите и е направил своята преценка. Неговите изводи кореспондират с указанията,дадени в П № 1/74г и съобразно разрешението,дадено в Р № 2* от 20.10.1968г по гр.д. № 1282/68г,-ІІ ВС:

Интересите на детето се обуславят не само от материалните условия и от по-големите жилищни удобства, а в по-голяма степен от моралните качества на родителя възпитател, от по-голямата любов и внимание към детето, от личната привързаност на самото дете към единия от родителите.

Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,нито по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.

За това и на основание гореизложеното,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 20.07.2009г по гр.д. № 518/2009г.

ОСЪЖДА Г. И. И. да заплати на Ц. П. Н. направените пред ВКС,разноски в размер на 375 /триста седемдесет и пет / лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: