Supreme Court reverses appeal court for failing to instruct plaintiff to fix procedural defects in complaints before dismissing case.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

[населено място], 07.04.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стойчо Пейчев

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1211 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 1706 от 31.10.2012г. постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 1055/2012г., с което е обезсилено решение №425 от 22.08.2011г. и допълнително решение № 492 от 24.10.2011г. на Врачански окръжен съд по гр.д. № 374/2010г. и е върнато делото за ново разглеждане на спора от първата инстанция след отстраняване на нередовностите на исковите молби, посочени във въззивното решение.

Касационната жалба е подадена от [фирма], представляван от К. Н. К. чрез пълномощника адв. С. Г.. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при констатиране нередовностите на двете искови молби и при предприетото обезсилване на решенията и връщане на делото на първата инстанция, без въззивният съд сам да е дал указания за поправяне недостатъците на исковите молби. Изтъква се, че действията на съда в тази връзка са в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК.

Ответникът по касационната жалба [фирма] в писмения си отговор счита жалбата за основателна.

Представителят на ответника Министерство на правосъдието изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът М. П. П. не е представил писмен отговор.

С определение № 29 от 23.01.2014г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с т.5 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.4 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при констатирани нередовности на исковата молба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:

Производството е по обективно съединени искове, предявени от [фирма] против [фирма] и М. П. П. както следва: 1/ за установяване, че М. П. е собственик на УПИ Х-158 в кв. 26 от 815 кв.м. и 435 кв.м. идеална част от УПИ ХІ-157 в кв. 26 и двата имота по плана на [населено място], обл. В., заедно с постройките в тях, описани като тяло”А” и тяло „Б” в нотариален акт за ипотека от 1999г. и заключението на вещото лице; 2/ за установяване, че [фирма] не е собственик на същия имот; 3/ за установяване, че извършените в УПИ ХІ-158 подобрения - пристрояване и надстрояване представляват приращение към тяло „А” и се включват в обема на ипотечното право по договор за ипотека, учредена с нотариален акт № 46, т.І, д.№ 1581/1999г. на съдията по вписванията при Районен съд - Мездра; 4/ искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 182, т.VІІ, н.д. № 1520/2007г., издаден в полза на [фирма].

От страна на ответника [фирма] е предявен насрещен иск за установяване нищожност на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 46, т.І, д.№ 1581/1999г. на съдията по вписванията при Районен съд - Мездра.

С диспозитива на решението си Врачански окръжен съд е отхвърлил иска за установяване на факта, че М. П. е собственик на имота; отхвърлил е иска за установяване на факта, че [фирма] не е собственик на имота /това е извършено с допълнителното решение от 24.10.2011г./; отхвърлил е и иска за установяване обема на ипотечното право, а именно за установяване на факта, че пристроеното и надстроеното се включва в това право; прогласил е нищожността на договорната ипотека.

В. съд е счел, че първата инстанция се е произнесла по непредявени искове за установяване на факти вместо по предявените искове за установяване на права. Поради това е намерил решението по исковете на [фирма] за недопустимо; обезсилил го е и е върнал делото на първата инстанция. Освен това, съдът е посочил, че исковата молба страда от редица нередовности, затова е дал указания новото разглеждане да започне с оставяне на исковата молба без движение за отстраняването им - конкретизиране на петитума с описание на имотите и приращенията съобразно актуалния градоустройствен статут; уточняване и изясняване на петитума на третия иск.

Софийски апелативен съд е намерил първоинстанционното решение за недопустимо и по насрещния иск на ЕТ „Златица Експрес-К. К.”за нищожност на договорната ипотека поради наличие на нередовности на насрещната искова молба, подробно посочени в решението. Дал е указания какви действия следва да извърши първоинстанционния съд по този иск след връщане на делото.

Съгласно указанията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва. В т.5 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че постановките на горепосоченото тълкувателно решение продължават да са актуални и при действащия ГПК с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Посоченото изключение не е налице в настоящия случай. Затова въззивният съд като инстанция по същество, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Отделно, разпоредбата на чл.270 ГПК не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба. Следователно въззивният съд сам прилага разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и съответно последиците й при неизпълнение.

Предвид приетото в двете тълкувателни решения обжалваното решение на Софийски апелативен съд се явява неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място, непълно несъстоятелен е изводът на въззивния съд, че първата инстанция е нарушила диспозитивното начало и се е произнесла по непредявени от [фирма] искове, което е обосновало обезсилването на решението и връщането му на първоинстанциониня съд за ново разглеждане. Вярно, че според диспозитива на решението е отхвърлен иска за „установяване на факта”, че М. П. е собственик и иска за ”установяване на факта”, че [фирма] не е собственик. Това обаче не представлява разглеждане на искове, различни от предявените, а допусната грешка при изписване на диспозитива, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК безсрочно. Очевидна е волята на съда да разгледа и да се произнесе по искове относно принадлежността на правото на собственост и присъствието на думата „факт” не променя същността на собствеността като право, нито е в състояние да промени произнасянето на съда от такова за установяване на право в такова за установяване на факт.

На второ място, въззивният съд е констатирал нередовности на двете искови молби, с които е сезиран /първоначална и насрещна/ и е обезсилил решението, без сам да предприеме действия по отстраняването им, което е бил длъжен да стори съгласно указанията в горепосочените тълкувателни актове.

Горното налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане, ако счита, че исковите молби страдат от недостатъци, съдът следва да даде указания на ищците за поправянето им.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1706 от 31.10.2012г. постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 1055/2012г.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: