Supreme Court dismisses retrial request for theft conviction, upholding evidence chain and sentencing.

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 341

София, 06 юли 200 9 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният

касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 юни две хиляди и девета година, в

състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ИВЕТА АНАДОЛСКА

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Николай Л.

изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска

н. дело № 330/2009 година.

Производството е образувано по повод искане на осъденото лице Р. Р. А. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 86/30.12.2008год. по в.н.о.х.д. № 1193/2008 год. на Софийски градски съд. Изтъкнати са доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания по този ред съдебен акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за отмяна на решението и оправдаване на осъденото лице по предявеното му обвинение и отхвърляне на предявения граждански иск, респ.- връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание, осъденият лично и чрез процесуалния си представител поддържа искането по изложените в него съображения.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци П. и В. Л. намира искането за неоснователно.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното:

С въззивното решение е потвърдена присъда от 21.08.2008год. по н.о.х.д. № 6933/2006 год. на Софийски районен съд, с която е признат за виновен подсъдимия Р. Р. А., за извършено престъпление по чл.195, ал.2, във вр. с ал.1,т.3 НК и е осъден при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на две години лишаване от свобода, условно, с четиригодишен изпитателен срок. Предявеният граждански иск е уважен в пълен размер.

По реда на чл. 301 , ал. 1, т.11 и т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства и направените по делото разноски.

Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 30.12.2008год., а искането-постъпило във ВКС на РБ на 28.05.2009год, т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421.,ал.3 НПК срок.

Разгледано по същество е неоснователно.

Касационният състав не възприема заявените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт. В унисон с разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК, аналогичните възражения, във връзка с нарушението на чл.303 НПК, са отхвърлени от въззивната инстанция с аргументирани съображения. Софийски градски съд е извършил собствен анализ и съвкупна оценка на доказателствения материал. Показанията на свидетелите В, са разгледани в контекста на останалите гласни доказателства - показанията на свидетелите М, Д. И. и Б. , като са съпоставени с обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Георги и Д. Л. . Обясненията на подсъдимия, относно установяването на основния факт по отнемане на инкриминираните вещи, са изолирани и в противоречие с останалия доказателствен материал. Тези доказателствени източници- обясненията на молителя и показанията на свидетелката М, не разколебават категоричния несъмнен извод, относно авторството на извършеното деяние и вината на А.

Не може да бъде споделено виждането на защитата за нарушение на разпоредбата на чл.14 НПК, защото Инстанциите по фактите са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Подробно са проследени взаимоотношенията между роднините, живеещи в триетажната сграда, от където е отнета инкриминираната парична сума, проследено движението на всеки един от тях в предходните дни на събитието и на процесната дата, а и след това – поведението на свид.

Милена Л. , ангажираща свид. Моника Г. с наемането на трезор, закупуването на луксозни вещи, намирането на част от сумата в дома на подсъдимия. Изложени са в достатъчен обем съображения, че веригата от косвени доказателства-последователни, логични и взаимно допълващи, се води до единствено възможния извод за авторството на извършеното деяние.

Аргументирано са отхвърлени възраженията по оспорената наличност на голяма парична сума в дома на П. и В. Л. , изводи, изградени на базата на депозираните по делото договори за заем и показанията на свидетелите С. Особено внимание е обърнато на констатираната идентичност на част от серийните номера на описаните от П.

Л. банкноти с 12 броя от тези, предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия А. Законосъобразни са изводите на предходните инстанции за липсата на процесуално нарушение, свързано с неудовлетворяване на искането на подсъдимия да се изключи от доказателствената съвкупност протокола за доброволно предаване, защото предадената парична сума вече не се намира сред веществените доказателства.

Несъмнено протоколът, отразява действително извършено действие, неоспорено от А. , а и същият е в синхрон с показанията на свид. Д. И.

Несъстоятелни са възраженията за нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото доказателствените източници на информация са подложени на внимателна оценка и проверени съвкупно, без да бъде игнорирана част от тях. Проверена е версията на подсъдимия и неговата приятелка свид. М. Л. , че автори на инкриминираното деяние са свид. Анжела Л. и свид. Хр. Л. и отхвърлена като неподкрепена от доказателствения материал.

При непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.195, ал.2, във вр. с ал.1,т.3 НК. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е отнел инкриминираните вещи от владението на П. Л. , без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, преодолявайки прегради, здраво направени за защита на имот /в съответствие с ПП № 6/71г. на ВС/ и отнетата парична сума от 104 000лв. е в „големи размери”.

Наложеното на касатора наказание е справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието, на личната на дееца, индивидуализирано при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК-определено под законовия минимум, предвиден в правната норма, с отлагане на изтърпяването му. Поради това не може да бъде удовлетворено искането на молителя за смекчаване наказателно-правното му положение.

Размерът на гражданската обезвреда е определен на базата на безспорно установения факт на собственост на отнетата парична сума, размера и наличността й в момента на инкриминираното деяние. Безспорно като пряка и непосредствена последица от деянието на молителя, на В. и П. Л. са причинени имуществени вреди, за чието репариране правилно е осъден А.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че не искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Р. Р. А. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 86/ 30 .12.2008 год. по в.н.о.х.д. № 1193/2008 год. на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: