Supreme Court dismisses appeal as agricultural land restitution claim concerns water channels, not arable land.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision regarding a claim for agricultural land restitution. The appellant argued that the subject matter of the restitution should include water channels, but the court found the claim limited to arable land under the relevant law. Consequently, the appellant failed to meet the burden of proof regarding ownership and the agricultural nature of the property at the time of collectivization.
Legislator headnote
AI generatedArt. 11, para. 2 ZSPZZ; Art. 2 ZSPZZ: A claim for agricultural land restitution under Art. 11, para. 2 ZSPZZ is limited to arable land and does not extend to water channels or other infrastructure, requiring the subject matter to have had an agricultural character at the time of collectivization.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София , 11.08. 200 9 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА
БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр.
дело № 644/2009г.
Производството
е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по ка сационна жалба на Е. К. Г. , гр. П., срещу въззивно решение №178 от 13.04.2009г. по гр. д ело № 191 /200 9 г. н а Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по въпроси по отношение предмета на реституцията по ЗСПЗЗ, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба О. П. , оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация ОС”З”-П. , не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС , ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №20 от 30.12.2008г. по гр.д. № 1287/2007г. на Районен съд-П. , с което е отхвърлен искът на Е. К. Г. , срещу ОСЗ-П. и О. П. с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ относно воденична вада с дължина 1680 м. и ширина 3 м. площ от около 5040 кв.м. в м.”Д”. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предмет на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ може да бъде само земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, но не и имот по чл.2,т.4 ЗСПЗЗ- зает с енергийни, напоителни, транспортни съоръжения. Процесната воденична вада е мелиоративно съоръжение. От представените по делото писмени доказателства за собственост, е видно, че е придобита собственост само върху воденицата, воденичната вада е граница на имота. Освен това ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че е наследник на Е. А. М. , както и че процесният имот е бил собствен на наследодателя му.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Повдигнатият от касатора въпрос относно предмета на земеделската реституция, а оттук и на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ като е съществен за разглеждания случай, тъй като от него зависи изхода на делото. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1,2 или 3 ГПК. Това е така, защото предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването. За да се търси възстановяване на земя по този ред е необходимо тя е да е имала земеделски характер към момента на обобществяването. В случая е безспорно, че претендираният имот винаги е представлявал воденична вада от една страна, а от друга – че касаторът не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса да докаже легитимацията си на собственик, респ. наследник на собственика на имота преди образуване на ТКЗС. Разрешението, което е дал въззивният съд по отношение предмета на претендираната реституция съответства на установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ.
Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на съдебния акт не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №178 от 13.04.2009г. по гр. д ело № 191 /200 9 г. н а Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.