VKS-CC393D4E61088D10C2258B4A002FE9EE · Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1799

София, 28.06.2024г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Е. Арнаучкова

като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч.т.д. № 1268 по описа на ВКС за 2024 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество Е. И., [населено място], предоставило безплатна правна помощ за процесуално представителство на ищцата Ф. А. Б., срещу определение № 179/29.04.2024г. по възз.гр.д.№ 160/2024г. на Окръжен съд - Смолян. С него е потвърдено постановеното по чл.248 ГПК определение № 152/21.03.2024г. по гр.д.№ 327/2023г. на Районен съд - Мадан, с което по молба на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изменено в частта за разноските първоинстанционното решение и е намалено присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА от 1969.20лв.с ДДС на 480лв. с ДДС.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е изцяло лишено от мотиви досежно релевираните доводи за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. Подробно са изложени поддържаните и в частната въззивна жалба доводи за неправилно определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

Частният касатор намира, че е липсвало основание за намаляване на възнаграждението, тъй като не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Поддържа, че няма основание да се приеме, че решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС по отправеното от СРС преюдициално запитване позволява неприлагане на НМРАВ. В тази връзка намира, че решението на СЕС всъщност възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗА и чл.78, ал.5 ГПК, в чл.1 НМРАВ са приети в изпълнение и насочени към постигане на легитимна цел и дали произтичащите от тях последици, ограничаващи конкуренцията, са присъщи на преследването на тази цел.

Частният касатор поддържа, че легитимната цел на посочените разпоредби, забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния размер по Наредбата, създава гаранции /наред с предвидените в ЗА професионални правила/ за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга, вкл.

чрез предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интиресите на правосъдието.Намира, че при съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, не следва да се извършват произволни – под пазарните нива, намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен ефект на целения с чл.101 ДФЕС, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, и ще е налице основание за образуване на наказателна процедура срещу България.

На следващо място частният касатор поддържа, че, за да извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, съдът следва да приложи по аналогия разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно разумността на разноските за адвокатско възнаграждение, като следва се вземат предвид специфичните особености на делото – предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право, относно пропорционалността на тези разноски, като, макар и загубилата делото страна да не трябва непременно да възстанови всички направени разноски от др.

страна, взе пак, страната, спечелила делото, трябва да има право на възстановяване на поне една значителна и подходяща част от разумните разноски, което действително е понесла и относно разубеждаващия ефект на производството, като разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право е направил.

Според частния касатор следва да се вземе предвид и решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20 на СЕС относно разумността на разноските, вкл. адвокатско възнаграждение, в светлината на италианското национално законодателство в съдебно производство за установяване на неравноправни клаузи и решение от 5.12.2006г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04, в което се приема, че националният съд трябва да провери дали има корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните адвокатски услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие.

По същество частният касатор намира, че в случая съдът не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно изведените от практиката на СЕС критерии - предмет на спора, цената на иска или труда.Поддържа, че, приемайки делото да не се характеризира с фактическа и правна сложност, съдът не е съобразил наличието на противоречива съдебна практика, за което свидетелство е решението от 21 март 2024г.

по дело С-714/22 по преюдициално запитване на СРС относно правните последици от неточно и заблуждаващо посочване на ГПР в потребителски договор; само формално се е позовал на критерия положен труд от адвоката, без да изследва часовете реално положен труд по изготвяне на ИМ и заявлението по делото и усилията за проучване на релевантната развиваща се практика на ВКС и СЕС;

не е съобразил пропорционалността на адвокатското възнаграждение – да бъдат покрити значителни и подходящи части от разноските на адвоката и по-конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който включва не само правните и фактически действия в прозводството, но и административно-техническата дейност за организиране на делото, за която адвокатът е подпомогнат от административен персонал, и не съобразил и разубеждаващия ефект от иска.

Изложени са съображения, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски би довело до оказване на некачествени адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка за качеството на адвокатските услуги, ще търсят като критерий за подбор най-ниското предлагано възнаграждение, а адвокатите ще започнат да работят не с цел качество на услугите, а с цел по-голям оборот, което ще доведе до некачествено правосъдие и изкривяване на конкуренцията.

По всички тези съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на съдебен акт, с който да бъде определено адвокатското възнаграждение при условия на разумност и пропорционалност.

В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Какъв следва да е критерият за разумност и пропорционалност на разноските, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда?

2. Следва ли при съобразяване на критерия за разумност и пропорционалност съдът да съобрази и цената на иска?

3. Следва ли при съобразяване на критерия за разумност и пропорционалност на разноските, като индиция за определянето на справедливо и разумно адвокатско възнаграждение да служи НМРАВ?

Частният касатор счита, че дадените разрешения по тези въпроси са в противоречие с определение № 638/18.03.2024г. по ч.т.д.№ 757/2023г. на ВКС, I т.о.; определение № 474/28.02.2024г. по ч.т.д.№ 961/2023г. на ВКС, I т.о.; решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС.

4. Какви следва да са обективните критерии за разумност и пропорционалност при определяне на разноските подлежащи на присъждане, респ. на адвокатското възнаграждение, подлежащо на определяне от съда и следва ли да се изследва освен фактическата и правна сложност по делото, то и цената на иска, респ. материалният интерес по делото? По този въпрос частният касатор твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Съставът на I т.о., след като прецени данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Сезиран с частна въззивна жалба на ЕАД Е. И., [населено място], предоставило безплатна правна помощ на ищцата Ф. Б., срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК първоинстанционно определение, преди всичко въззивният състав е обсъдил, но е приел за неоснователно оплакването в частната въззивна жалба, че не е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, съответно е приел, че такова възражение е направено в отговора на исковата молба /л.61, от делото на РС/ и в молбата по чл.248 ГПК.

В обжалваното определение са обсъдени доводите в частната въззивна жалба във връзка със задължителното, съгласно чл.633 ГПК, решение на СЕС по преюдициално запитване от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Прието е, че в решението на СЕС се дават отговори на въпроси, произтичащи пряко от българската уредба на размерите на адвокатските възнаграждения, от които се налагат категоричните изводи, че тази правна уредба трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, при наличието на такова ограничение, не е възможно позоваване на легитимните цели, които тя преследва, и съдът е длъжен да откаже да я приложи.

Въззивният съдебен състав е споделил тезата на частния жалбоподател относно начина, по който съдът следва да определи възнаграждението на адвоката, а именно, че следва да се приложат критериите, посочени в решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност, но е счел, че в случая адвокатското възнаграждението е определено при спазване тези критерии, тъй като са взети предвид изтъкнатите от частния жалбоподател условия - предмет и цена на спора и труда, който адвокатът трябва да положи за защитата на съответното право, т.е., фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършените от пълномощника действия по защитата.

Въззивният съд е споделил и тезата на частния жалбоподател, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски би могло да влоши качеството на адвокатските услуги, но не е възприел поддържаното в жалбата, че всяко възнаграждение, определено от съда под минимума по наредбата, представлява присъждане на неразумни и несъразмерни разноски, водещо до подобно влошаване.

Изложил е съображения, че определянето от съда на възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и положения в тази връзка от адвоката труд, а не само съобразно минимума по наредбата, отразяващ преди всичко, макар и не само, материалния интерес и броя на исковете, се явява присъждане на разумни и съразмерни разноски, и това, от своя страна, стимулира оказването на качествена адвокатска услуга.

В обжалваното определение е прието, че в случая разубеждаващият ефект от иск за недействителност на договора за кредит не е сериозно намален, тъй като наложилият недействителния договор заемодател-ответник не е осъден да възстанови само една малка част от направените от потребителя разумни разноски за адвокат.

Наред с това е акцентирано, че в случая спорът не е за направени от потребителя разноски, които да бъдат преценявани като разумни и съразмерни, а за адвокатски хонорар по чл.38 ЗА. В обжалваното решение е обсъдено решението на СЕС от 05.12.2006 г. по съединени дела С-94/04 и С-202/04 /Федерико Чипола и др./, дадено по преюдициално запитване относно италианската правна уредба на адвокатските възнаграждения, като е прието, че постановеното по чл.248 ГПК първоинстанционно определение не е в противоречие с него.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Както е изяснено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, извън хипотезите на чл.280, ал.2, предл.1 и 2, допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания. Общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата.

Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл.290, ал.1 ГПК). Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос, като касационният съд не може да го изведе от изложението, а може само да го уточни и конкретизира.

Даденото нормативно тълкуване е приложимо и в производството по частни касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК.

Поставените от частния касатор въпроси, свързани с определяне от съда на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА, са значими за крайния изход на делото в смисъла, изяснен с в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, но по тях не са налице въведените допълнителни основания за допускане на обжалване.

Даденото от въззивния съд разрешение е, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА следва да бъде съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото – предмета на делото и цената на иска и труда на адвоката, който трябва да се положи за защита на спорното право, без съда да бъде обвързан от НМРАВ. Това разрешение е в съответствие с формираната след постановяването на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от частния касатор.

Наличието по въпросите на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1, предл.2 ГПК изключва въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК

Поради изложеното, касационно обжалване не се допуска.

Разноски не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение № 179/29.04.2024г. по възз.гр.д.№ 160/2024г. на Окръжен съд - Смолян .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: