Supreme Court allows cassation appeal regarding excessive damages for procedural dismissal due to prosecution inaction.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№203

София, 28.02. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря, като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4132 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото-П.Р.Б. срещу въззивното решение № 179 от 15.7.2016 г, постановено по гр.дело № 245/2016 г на Апелативен съд-В. Т., с което е потвърдено решение № 41/1.3.2016 г по гр.дело № 22/2015 г по описа на Окръжен съд-Габрово. С първоинстанционното решение П.Р.Б. е осъдена да заплати на Д. И. М. от [населено място], [община] сумата 25 000 лв, представляваща обезщетение за незаконно повдигнато и подържано обвинение на основание чл.2 ал.1 предл.3 ЗОДОВ.Предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 300 000 лв.Със същото решение е отхвърлен изцяло като неоснователен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лв.Решението е влязло в сила в отхвърлителните му части.

Касаторът П.Р.Б. подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде допуснато до касационен контрол, след което да бъде отменено, а присъденото обезщетение- намалено.

Ответникът по касационната жалба Д. И. М. не взема становище по същата.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и подържано обвинение за извършено престъпление по НОХД № 843/14 г на Специализирания наказателен съд, което е прекратено на 16.1.2015 г по отношение на М. на основание чл.369 ал.4 НПК.Приел е, че случаите на прекратяване на наказателното производство на това основание, поради бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност в участие на обвиняемия в престъплението, поради което държавата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение по чл.2 т.3 от ЗОДОВ.В следствие на взетата мярка за неотклонение М. е бил задържан под стража в периода 30.11.2010 г-1.9.11 г.В резултат на това обвинение и продължителното му задържане под стража било разрушено физическото здраве на пострадалия, била ограничена личната му свобода, всичко това се отразило на психиката му, накърнен бил професионалния му авторитет, било злепоставено семейството му и опорочена адвокатската му практика.Предвид горното съдът е присъдил обезщетение по справедливост в размер на 25 000 лв.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Поставени са следните въпроси :

1/Следва ли да се ангажира отговорността на правозащитен орган по чл.2 ал.1 т.3 предл.2 от ЗОДОВ в случаите на прекратяване на наказателното производство на основание чл.369 ал.4 НПК.

2/Материалноправния въпрос, свързан с понятието справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.Сочи се противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г.

Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение.

По първия от тях е налице задължителна съдебна практика постановена по реда на чл.290 ГПК и обективирана в решение № 238 от 16.10.2014 г по гр.дело № 440/14 г на ВКС, Четвърто ГО с което е прието, че случаите при които бездействието на прокуратурата да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, имат за последица прекратяването на наказателното производство от съда на основание чл.369 ал.4 отм НПК и следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението–чл.243 т.2 НПК, което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.-2 ал.1 т.2 ЗОДОВ-деянието не е извършено от лицето.

Даденото от съда разрешение на поставения въпрос е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, поради което същото не е основание за допускането му до касационен контрол.

По втория въпрос.

Налице е противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, доколкото въззивният съд не е отчел всички обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид с оглед приложение на принципа за справедливост, който представлява обективен критерий.В случая съдът не е взел предвид обстоятелството, че наказателното производство е протекло в разумен срок поради което е завишил прекомерно присъденото на ищеца обезщетение.

Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по така поставения материално правен въпрос.

Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 179 от 15.7.2016 г, постановено по гр.дело № 245/2016 г на Апелативен съд-В. Т..

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.