Supreme Court allows appeal to check consistency of lower court ruling with Supreme Court precedent on heating debt statute of limitations.
Bulgaria (BG)
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal filed by the appellant against a second-instance judgment confirming a debt for heating energy. The appellant argued that the lower court incorrectly applied the five-year statute of limitations, whereas the appellant contended that periodic payments should be subject to a three-year limitation period based on established Supreme Court practice. The court decided to admit the appeal solely to verify whether the second-instance decision aligns with the Supreme Court's existing jurisprudence regarding periodic heating debts, rather than to rule on the merits of the limitation issue itself.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code; Art. 18, para. 1, item 2 of the Supreme Court Rules: The Supreme Court may admit a cassation appeal to examine the consistency of a second-instance decision with its own established case law, even if the appeal does not meet the substantive grounds for a final decision on the merits.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
Гр.София, 21.10.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 49 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Л. Г., [населено място] срещу Решение № 129/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2373/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 05.11.2009г. по гр.д.№ 26183/08г. на Софийския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] суми за топлинна енергия в размер на 3997.61 лв. за периода м. май 2004г. – април 2007г. и сумата от 1137.90 лв. - лихви за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата по иска – настоящ касатор дължи претендираните суми за топлинна енергия, като е неоснователно направеното възражение за погасяване за вземането по давност. Изложение са съображения, че липсва общ източник на задължението за главница, поради което е приложим общият 5-годишен давностен срок за погасяването му.
Според касатора задължението е за периодични платежи и приложение намира тригодишният давностен срок за погасяването им, в какъвто смисъл е практиката на ВКС. Сочи Решение 0 168/22.12.2009г. по гр.д.№ 408/09г.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне.
В Решение № 168/22.12.2009г. по т.д.№ 408/09г. на ІІ т.о. е прието, че вземанията за консумирана топлинна енергия са за повтарящи се еднородни задължения, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. В този смисъл са и Решение № 172/23.12.2010г. по т.д.№ 180/10г. на І т.о., Решение № 14/10.09.2010г. по т.д.№ 378/09г. на ІІ т.о., Решение № 31/09.09.2010г. по т.д.№ 400/09г. на ІІ т.о., Решение № 173/28.10.2010г. по т.д.№1095/09г. на ІІ т.о., Решение № 111/08.10.2010г. по т.д.№ 1068/09г. на І т.о., Решение № 71/23.06.2011г. по т.д.№ 628/10г. на І т.о. и Решение № 54/13.05.2011г. по т.д.№ 456/10г. на І т.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 102.71лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129/21.07.2010г., постановено по гр.д.№ 2373/10г. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора О. Л. Г., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 102.71 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.