Supreme Court dismisses appeal confirming suspension of property suit pending prior cadastral dispute resolution under Civil Procedure Code.

Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

С., 08.01.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Д.

ч.гр.дело № 682/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Т. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-П., срещу протоколно определение от 04.10.2012 г. по в.гр.д. № 2276/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на производството по в.гр.д № 1565/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр. състав. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора.

Ответницата по частната жалба Д. П. К. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С протоколно определение на 04.10.2012 г. съдът е спрял въззивното производство, образувано по жалба на Ц. Т. В. по уважен ревандикационен иск на Д. К. срещу Ц. В., с който е признато за установено, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от дворно място с площ от 200 кв.м./бивша тупична [улица], ІХ-129, ХІ-126, VІІ-126 и улица/, при описани съседи и е осъден Ц.

В. да отстъпи и предаде собствеността и владението на Д. К. върху дворно място в [населено място], с площ от 200 кв.м./бивша тупична [улица], ІХ-129, ХІ-126, VІІ-126 и улица/, при описани съседи, както и е отменен нотариален акт № 71, том ІХ, д. № 1671/2005 г. на нотариус С. К., с район на действие Асеновградски районен съд в частта му относно дворно място в [населено място], с площ от 200 кв.м./бивша тупична [улица], ІХ-129, ХІ-126, VІІ-126 и улица/, при описани съседи, до приключване на производството по в.гр.д № 1565/2012 г.

на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр. състав, образувано по чл. 53 З. относно процесния имот между същите страни. В. съд е приел, че в хода на първоинстанционното производство е допуснато процесуално нарушение от А., който е оставил без уважение искането на ищцата за спиране производството по делото, поради преюдициалност на спора по гр.д.

№ 1991/2010 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІІІ гр. състав, между същите страни по чл. 53 З.. Приел е, че спора за грешка в кадастралната основа на плана на [населено място] по чл. 53 З. за процесния имот между същите страни е преюдициален по отношение спора за собственост върху този имот, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял въззивното производство до решаване на спора по в.гр.д.

№ 1565/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр. състав, образувано по чл. 53 З. относно процесния имот между същите страни.

В. определение е правилно.

Според чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело, т.е. спирането се налага, поради връзка между делата – преюдициалност на едното дело спрямо другото. В случая такава връзка между делата е налице, тъй като първо следва да бъде разрешен спора за грешка в кадастралната основа относно спорния имот по чл. 53 З., след което да се разгледа спора за собственост върху него.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че въззивният съд се е произнесъл без да е налице искане от страните за спиране производството по делото. Пред първоинстанционния съд е депозирана молба от ищцата с вх. № 13372 от 24.10.2011 г. с искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Първоинстанционният съд го е оставил без уважение като е приел, че не е налице преюдициалност на спора между страните с правно основание чл. 53 З. с ревандикационния иск относно процесния имот. Тъй като това определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, неговата законосъобразност подлежи на проверка от въззивния съд при подадена въззивна жалба на заявените основания.

Именно във въззивната жалба на Ц. В. се твърди недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, тъй като с него фактически се прави промяна на действащата кадастрална карта, а въпросът за грешката в кадастралната основа е по чл. 53 З. към минал момент и е преюдициален по отношение на иска за собственост по чл. 108 ЗС.

Нещо повече, във въззивната жалба на стр. 4 изрично е посочено, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил искането на пълномощника на ищцата за спиране производството по делото, поради преюдициалност на спора по чл. 53 З. – гр.д. № 1991/2010 г. по описа на Асеновградския районен съд, ІІІ гр. състав, което е висящо пред Пловдивския окръжен съд – в.гр.д.

№ 1565/2012 г., ХІV гр. състав, поради което постановеното решение по спора за собственост като недопустимо, следва да бъде обезсилено. В правомощията на въззивната инстанция е тогава, когато е сезирана, да осъществи контрол на извършените процесуални действия от първата инстанция. С оглед на изложените във въззивната жалба оплаквания и съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд е извършил проверка и е констатирал, че неуважавайки молбата на ищцата за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено и производството по делото по иска за собственост следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на спора по в.гр.д.

№ 1565/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр. състав, образувано по чл. 53 З. относно процесния имот между същите страни, както правилно е процедирал въззивния съд с протоколно определение от 04.10.2012 г. Това е така, тъй като ако е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране производството по делото и въззивният съд постанови решението си без да спре производството, съдебният му акт е недопустим, тъй като съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск съгласно чл. 298 ГПК.

Ето защо, като правилно обжалваното протоколно определение на въззивния съд следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.10.2012 г. по в.гр.д. № 2276/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото е спряно до приключване на производството по в.гр.д № 1565/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV гр. състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :