Supreme Court dismisses appeal for lack of specific legal issue, requiring defined grounds beyond general error claims.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's cassation appeal against the Second Instance Court's decision. The appellant cited general errors in law and procedure but failed to identify a specific legal issue of significance for the case outcome. The court ruled that merely quoting the relevant article without defining the precise legal question constitutes insufficient grounds for admissibility under the Civil Procedure Code.
Legislator headnote
AI generatedCivil Procedure Code Art. 280, para. 1; Art. 281, para. 3: A cassation appeal is inadmissible if the appellant fails to define a specific legal issue of significance for the case outcome, as blanket citation of the admissibility clause without articulating the precise legal question does not satisfy the requirement for admissibility.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Определение по т. д. № 388/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 388/12 г., ВКС, ТК, І-во отд. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№765
София, 21.11.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 388 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В. К. К. от [населено място], чрез адвокат К. Н., срещу въззивно решение № 128/10.01.2012 г. по гр. д. № 532/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение на СГС от 16.03.2010 г. по гр. д. № 188/2008 г. в осъдителната му част и са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл. 226 КЗ и чл. 86 ЗЗД на В. К. срещу [фирма], [населено място] за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - чл. 47 и чл. 48 ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят в изложението си, съдържащо се в касационната жалба, не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой, според него, е материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле , предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Касаторът е въвел в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на процесуалноправната норма на чл. 235, ал. 2 ГПК и в тази връзка предлага практиката да бъде уеднаквена, но нито е посочил съдебна практика, която да е свързана с конкретен правен въпрос, нито е доказал противоречиво разрешаване от съдилищата на такъв въпрос. Всъщност, всички аргументи в молбата /изложение по чл. 280 ГПК/ са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. А и твърдението, че отсъствала съдебна практика на ВКС не означава, че е обосновано основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, при отсъствие на формулиран правен въпрос.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 128/10.01.2012 г. по гр. д. № 532/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: