Legislator Case Law & Legislation
VKS-CB021E15EE99C4F2C2257BB1002A6573 AI generated

Supreme Court dismisses appeal against security order as enforcement judgment lacks execution force.

Case Number VKS-CB021E15EE99C4F2C2257BB1002A6573
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court dismissed the commercial appeal filed by a company against a lower court's decision to maintain a seizure on a bank account. The appellant argued that a final administrative ruling had been fully executed, eliminating the need for security. The court rejected this, noting that the underlying judgment was merely declaratory and lacked execution force, meaning the legal necessity for the security persisted.

Legislator headnote

AI generated

Art. 389, para. 2 GPC; Art. 308, para. 2 GPC (old): Security may be granted for all types of claims; a final declaratory judgment without execution force does not extinguish the need for security.

Keywords

AI generated
commercial security seizure of bank account execution force declaratory judgment appeal against security

Cited Legislation

AI generated
Art. 389, para. 2 GPC
Art. 308, para. 2 GPC (old)
Art. 403, para. 1 GPC
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 550

С., 23.07.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………...............................…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2318 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК -във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 402, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 3926/8.ІV.2013 г. на [фирма]-С. /Е.[ЕИК]/, подадена против определение № 606 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 1015/2007 г., с което е била оставена без уважение молбата на този търговец, в качеството му на ответник по предявен от министъра на финансите иск с правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 2, предл. 1-во Д. /отм./, за отмяна– по реда на чл. 402 ГПК – на допуснатото с определение от 25.ХІ.2008 г. по същото въззивно дело обезпечение посредством налагане на запор върху специална депозитарна банкова с/ка в [фирма]-С. с титуляр С. Д. Г. в качеството й на депозитар на същия търговец като залогодател по ЗОЗ в полза на заложния кредитор [фирма]-гр. Я..

Оплакванията на д-вото частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който това, наложено от въззивния съд обезпечение, да се отмени. Инвокиран е довод, че САС неправилно е приел, че обезпечителната нужда в случая съществува и понастоящем, тъй като от приложено към настоящата жалба разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП-С. от датата 6.ІІ.2013 г. било видно, че: „влязлото в сила решение по гр. д. № 1015/2007 г. е изпълнено, т. е. постигнати са целяните правни последици на осъдителното решение”.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, като ответник по частната жалба, министърът на финансите писмено е възразил чрез своя процесуален представител както по допустимостта й, така и по основателността на развитите в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че след като неговия иск с правно основание по чл. 180 Д. /отм./ е бил уважен с влязло в сила съдебно решение с предмет обявяването за недействителен по отношение на държавната на вписаният от този търговец на 28.V.2004 г. договор за особен залог, то сумите, преведени от депозитаря С. Д. Г. по специалната /депозитарна/ с/ка в [фирма]-С. в изпълнение на същия договор, следва да се считат притежание на търговеца настоящ частен жалбоподател.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в развилото се пред САС производство по чл. 402 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

За да остави без уважение искането на [фирма] с правно основание по чл. 402, ал. 1 ГПК, допусналият същото обезпечение с определението си от 25.ХІ.2008 г. Софийски апелативен съд, е приел че с влизането в сила – по реда на чл. 296, т. 3, предл. 2-ро ГПК – на съдебно решение, с което е бил уважен срещу дружеството настоящ частен жалбоподател иск с правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 2, предл. 1-во Д. /отм./ на министъра на финансите за прогласяване за недействителен по отношение на държавата на вписаният на 28.V.2004 г. договор за особен залог върху вземане в размер на 9 656 180 лв. /девет милиона шестстотин петдесет и шест хиляди сто и осемдесет лева/, не може да се направи заключение, че „вече не съществува причината, поради която е било допуснато това обезпечение”, т.е. обезпечителната нужда продължава да е налице.

Съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК, респ. чл. 308, ал. 2 ГПК /отм./, обезпечение се допуска „по всички видове искове”. Влязлото в сила решение по гр. д. № 1015/2007 г. няма естеството на осъдително, т. е. не се ползва с изпълнителна сила. Поради това са правно несъстоятелни всички инвокирани от частния жалбоподател доводи, основани върху такова твърдение за процесуалната природа на посочения съдебен акт. При тези данни по делото, а и по аргумент за противното от текста на чл. 403, ал. 1 ГПК, се налага извод, че в процесния случай е вярна /правилна и законосъобразна/ преценката на САС досежно това, че обезпечителната нужда не е отпаднала и поради това искането на [фирма]-С. с правно основание по чл. 402, ал. 1 ГПК е неоснователно.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 606 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1015/2007 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1