Cassation court allows appeal on procedural grounds regarding contract termination without notice period.
Legislator summary
AI generatedThe cassation court admitted the appeal against the appellate court's dismissal of the plaintiff's claims for contract termination and refund. The plaintiff argued that the defendant's failure to deliver the bus rendered performance useless, warranting termination under Article 87, paragraph 2 of the Civil Code without a prior notice period. The court found the lower court erred in not applying the selective criterion of Article 280, paragraph 1, item 3 of the Civil Procedure Code, which allows cassation when a court fails to address a material legal issue of significance. Consequently, the appeal was accepted to ensure the correct application of the law regarding contract termination methods.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code; Art. 87, paras. 1 and 2 of the Civil Code; Art. 344, para. 1 of the Lease Act; Art. 347, para. 2 of the Lease Act: The failure of a court to address a material legal issue of significance regarding the method of extrajudicial contract termination constitutes a ground for admitting cassation under the selective criterion.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Т
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 529
София, 14.08. 2009 година
Върховният
касационен съд на Република България , Търговска колегия , второ отделение в закрито заседание
на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ
АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ
СЛАВЧЕВА
при
секретаря
в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията М.Славчева
т.дело
N 32/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД “К” срещу въззивно решение № 186 от 08.10.2008 г. по гр.д. № 1044/2008 г. по гр.д. № 1044/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 24.03.2008 г. по т.д. № 1788/2006 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-ти състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу “Т” ЕАД, гр. С. иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 55 115.72 лв., както и иска по чл.86 ЗЗД за сумата 4 996.73 лв.
В касационната жалба се излагат съображения в подкрепа на оплакванията за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи селективния критерий на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение на въпроса за развалянето на договорите без даване на подходящ срок за изпълнение поради безполезност на изпълнението. Необходимостта от произнасяне по повдигнатия въпрос касаторът обосновава с нарастващия интензитет на стокооборота и изключителната важност договорите да се изпълняват точно и в срок, тъй като в противен случай страните рискуват да претърпят вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи и за изгубят клиенти, от което според касатора произтича безполезността на договорящите да държат на изпълнението им и да търсят реално и/или компенсаторно обезщетение от длъжника, обуславящо широкото приложение на института на развалянето на договора. С оглед на това счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона с оглед на двата способа за извънсъдебно разваляне на договора – с даване на допълнителен срок за изпълнение съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД и без даване на такъв срок по чл.87, ал.2 ЗЗД.
Ответникът по касация “Т” ЕАД не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С обжалваното решение е прието е с обжалваното решение, че на 7.11.2003 г. между страните е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който “Т” ЕАД се задължило да придобие от трето лице туристически автобус и да го предостави за ползване на ищеца – лизингополучател за срок от 38 месеца, по който настоящият касатор заплатил на ответника първоначална вноска в размер на 55 115.72 лв. Не е имало спор, че автобусът не предаден за ползване от ищеца, а не имало и данни ответникът да е придобил собствеността върху него от третото лице. С нот.покана от 31.01.2006 г. ищецът уведомил ответника, че поради дългата забава не се нуждае от автобуса и на основание чл.87, ал.2 ЗЗД разваля договора, като е поискал връщането на платеното по него.
За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е установил невъзможността за изпълнение от лизингодателя и безполезността на закъснялото изпълнение. Изложени са съображения, че в договора не бил уговорен срок за предаване на автобуса на ищеца, същият бил със срок на действие 38 месеца, поради което безполезността на престацията на ответника към датата на изявлението на ищеца не се предполагала. Поради това се нуждаел от доказване факта, че ищецът вече няма интерес от късното изпълнение Не е било отправено предупреждение, което според съда би изпълнило основното си преназначение да бъде защитен длъжника чрез осигуряване на допълнителна възможност за изпълнение, въз основа на което е прието, че договорът не е развален и за ищеца не е възникнало основание да претендира връщане на платените по него суми.
В съдебната практика и в доктрината е утвърдено разбирането, че лизингодателят има задълженията на наемодател, а така гласи и разпоредбата на чл.344, ал.1 ТЗ. От анализа й, както и на тази по чл.347, ал.2 ТЗ може да се направи извода, че основното задължение на лизингодателя е да предаде или осигури, както е при финансовия лизинг, предаването на обекта за ползване от лизингополучателя и да осигури свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок. Така дефинирано задължението му поставя въпроса за приложимия способ на извънсъдебното разваляне на договора от лизингополучателят, когато в течения на договорения срок за ползване лизингодателят не му е предал обекта на лизинга – чрез отправяне на предупреждение с даване на подходящ срок за изпълнение - чл.87, ал.1 ЗЗД или като изправна страна може да го развали и без да даде срок на длъжника поради безполезността на изпълнението – чл.87, ал.2 ЗЗД.
В съдебната практика липсва произнасяне по повдигнатия от касатора въпрос, поради което настоящата инстанция приема, че е налице соченият от него селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обуславящ извода за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 08.10.2008 г. по гр.д. № 1044/2008 г. по гр.д. № 1044/2008 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА касатора СД “”К. комерсиал-К. и сие” в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 203.00 лв., като в същото се посочи, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: