Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds regarding the deadline for objecting to excessive legal fees.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 354

гр.София, 13.05.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2109/ 2014 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е частна жалба на [фирма] срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 2715 от 21.12.2013 г. по гр.д.№ 3118/ 2013 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Варненски районен съд № 10126/ 27.06.2013 г. по гр.д.№ 4959/ 2012 г. в частта му, отхвърляща искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното от районния съд на 28.02.2013 г. решение по делото в частта за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че неправилно окръжният съд счел за просрочено възражението за прекомерност на присъденото в полза на ищеца по делото Ц. Г. Л. адвокатско възнаграждение. Според касатора липсата на направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не го лишава от правото да иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, включително като направи това възражение с въззивната жалба срещу решението. Повдига процесуалноправния въпрос за крайния момент, до който може да бъде направено възражение по чл.78 ал.5 ГПК и моли в обжалваната част въззивният акт да бъде допуснат до касационно обжалване, да бъде отменен и искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважено.

Ответната по частната жалба страна – Ц. Л. – я оспорва и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като по формулирания от [фирма] правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената от ВКС обвързваща практика.

Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Делото е образувано по искова молба на Ц. Л. против [фирма], предявени са осъдителни искове за парични вземания. Процесуалният представител на ищеца е представил по делото на 13.11.2012 г. списък за разноските и доказателство за платено адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. Последното съдебно заседание по делото е проведено на 29.01.2013 г. и на него са присъствали представители на всички страни по делото. Представляващият ищеца е поискал присъждане на разноските, като възражение за прекомерност срещу полученото от него адвокатско възнаграждение от ищеца Ц. Л. не е направено от ответника [фирма]. За първи път той е направил такова възражение във въззивната си жалба и районният съд, приемайки, че е сезиран с молба по чл.248 ГПК, отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. По жалба срещу това определение въззивният съд постановил, че направеното във въззивната жалба възражение за прекомерност е просрочено и е потвърдил акта на първата инстанция.

При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора правен въпрос обуславя въззивния съдебен акт, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава касаторът, не дава задължително тълкуване по въпроса кой е крайният момент, в който възражението по чл.78 ал.5 ГПК може да бъде валидно направено. То разрешава въпросите до какъв размер може да бъде намалявано заплатеното от страната адвокатско възнаграждение при възражение за прекомерност (т.3) и докога може валидно да бъде направена претенция за възлагане на разноските (т.11), но не и формулираният в настоящето производство. Поради това не могат да бъдат възприети доводите на касатора, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Напротив, въззивният акт е съобразен с установената от ВКС практика (срв. определение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 210/ 2012 г., определение на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 442/ 2012 г. и цитираните в него други актове), според която ако искането за разноски е направено в открито съдебно заседание в присъствието на страните, възражението по чл.78 ал.5 ГПК може да бъде упражнено валидно най-късно в последното съдебно заседание по делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд не намира основания за допускане на обжалването и

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 2715 от 21.12.2013 г. по гр.д.№ 3118/ 2013 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Варненски районен съд № 10126/ 27.06.2013 г. по гр.д.№ 4959/ 2012 г.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ц. Г. Л. 200 лв (двеста лева) разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: