Court dismisses appeal as objection to enforcement order was filed after the one-month statutory deadline for notice.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№792

гр. София, 17.12.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3382 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Г. М. чрез процесуален представител адв. Е. У. срещу определение № 2031 от 09.07.2014г. по ч. гр. дело № 1847/2014г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане частна жалба вх. № 5723/26.02.2014г. и възражение на П. Г. М. – длъжник с правно основание чл. 423, ал. 1 ГПК, с което моли съда да приеме, че заповед № 7257/09.07.2013г. за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 10841/2013г. на Пловдивски районен съд, 17 гр. състав не му е била надлежно връчена, че възражението против издадената заповед по чл. 417 ГПК е валидно извършено, да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист и да изпрати делото на първоинстанционния съд с указания да изпълни процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и искането за спиране на изпълнителното дело.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е преценил представените с възражението писмени доказателства, установяващи, че издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение не е връчена надлежно на длъжника, а вместо ЗНИ и съответния образец, утвърден с Наредба № 6/20.02.2008г. на министъра на правосъдието съдебният изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение и изпълнителен лист на длъжника, предприел е принудителни изпълнителни действия и е преградил пътя за защита на длъжника. Частният жалбоподател поддържа становище, че възражението попада в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, депозирано е в законоустановения месечен срок, тъй като достъп, информация и документи по делото са предоставени на длъжника едва на 20.02.2014г. и последният незабавно е предприел действия в своя защита. В приложено към частната жалба изложение е посочил основания за допускане на касационно обжалване на определението. Частният жалбоподател моли определението на Пловдивски окръжен съд да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд, тъй като приложените определения за неотносими към настоящия казус. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт – въззивният съд е обсъдил задълбочено представените писмени доказателства и правилно е приел, че възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е просрочено, тъй като поканата за доброволно изпълнение е получена лино от длъжника на 05.08.2013г., от когато е започнал да тече срокът за подаване на възражението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това, че обжалваното определение не е от актовете по чл. 247, ал. 3 ГПК, изложените основания за допускане на касационно обжалване не следва да бъдат обсъждани.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане частната жалба и възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК на П. Г. М. с вх. № 5723/26.02.2014г. и прекрати производството по делото, въззивният съд се е аргументирал с нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на законоустановения в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта. Съдебният състав е приел, че срокът по чл. 423, ал. 1 ГПК е започнал да тече след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 05.08.2013г. /обратна разписка за връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ К. П. с район на действие ПОС по изп. дело № 1666/2013г./, а възражението е постъпило на 26.02.2014г.

Определението е правилно. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение се подава в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/, а възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК – в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение.

Връчването на заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК се извършва от съдебния изпълнител /публичен или частен/ съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК. В приложената покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ К. П. с район на действие ПОС по изп. дело № 1666/2013г. на 30.07.2013г. е отбелязано, че с поканата за доброволно изпълнение се връчва препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, и изрично е посочено, че изпълнителният лист от 10.07.2013г.

на Районен съд Пловдив, по който е образувано изпълнителното дело, е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 10841/2013г. на Районен съд Пловдив, 17 състав. В подаденото възражение по чл. 423 ГПК длъжникът твърди, че с поканата за доброволно изпълнение му е връчен изпълнителният лист, а видно от съдържанието на изпълнителния лист, в него е възпроизведено съдържанието на подлежащия на изпълнение съдебен акт – заповед за изпълнение № 7257/09.07.2013г.

по ч. гр. дело № 10841/2013г. на Районен съд Пловдив, 17 състав. При тези фактически констатации от правна страна се налага изводът, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на 05.08.2013г., поради което подаденото от него възражение с вх. № 5723/26.02.2014г. е просрочено.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2031 от 09.07.2014г. по ч. гр. дело № 1847/2014г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.