Supreme Court dismisses appeal on land boundary claim inadmissible due to existing administrative plans and costs award.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision to terminate the proceedings and award legal costs. The appellant sought to establish land boundaries, arguing they were unclear because the opposing property was not mapped, but the court found existing administrative plans and sketches sufficient to define the limits. Consequently, the court held that the claim was inadmissible under established precedent, as boundary disputes with mapped properties fall under administrative jurisdiction rather than civil litigation.
Legislator headnote
AI generatedArt. 109a of the Civil Procedure Code; Art. 109a of the Civil Code: When a land plan for newly created properties exists, a civil claim to establish boundaries is inadmissible as the matter is resolved by administrative procedures.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 07.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 6365 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. В. срещу определение № 2524 от 29.08.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1835 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав, с което е потвърдено определение № 5645 от 13.04.2014 г. по гр. д. № 4474 по описа за 2012 г. на ХХХІІІ състав на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото и е потвърдено определение № 7746 от 26.05.2014 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване на определението, след допускането му това определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по жалбата П. Я., Т. З., С. С., З. Я., Т. Г., К. С. и Х. Х. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното :
Частният жалбоподател е завел иск с правно основание чл.109а от ЗС за установяване границите между неговия поземлен имот и имота на ответниците. Двата имота са нанесени в плана на новообразуваните имоти за с.о.„А. мак”, [населено място], съответно като ПИ 2179 и ПИ 2180. Твърдението на частния жалбоподател, че имотът на ответниците не е нанесен в този план, поради което границите му били неясни, се опровергава от представените от самия него и приети по делото скици на стр.157 и 158 и заповед № КД-14-03-2816 от 5.11.2013 г. на стр.159 по описа на Варненския районен съд. Съдилищата са прекратили производството поради недопустимост на така предявения иск, тъй като границите между имотите са определени по административен ред. При тези данни въпросът на касатора дали искът е допустим е от значение за изхода на спора, но даденият от въззивния съд отговор на този въпрос съответства на задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 346 от 7.7.2010 г. по гр. д. № 286/2010 г. на ІІ ГО на ВКС. В това решение е прието, че ситуацията при наличието на план на новообразуваните имоти е сходна с тази при съществуването на устройствените планове, което води до недопустимост на иск за установяване на граници. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на определението в частта, с която е потвърдено прекратяването на производството, не следва да се допуска.
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за присъждане на 2 000 лв. разноски на ответниците за адвокатски хонорар частният жалбоподател е повдигнал въпросите за критериите за определяне на фактическата и правна сложност на делото и за бланкетната форма на договора за правна защита, която според него не допуска изписването на повече от едно име и подпис на клиент. Отговорите на тези въпроси са ясни и не създават затруднения в съдебната практика. Фактическата и правна сложност на делото зависи както от неговия предмет, така и от необходимите правни действия за защита на страната. По тези критерии е преценил съразмерността на адвокатския хонорар на другата страна въззивният съд, като е изложил и подробни мотиви. Напълно произволно и неподкрепено с никакви доводи е схващането на касатора, че стандартният формуляр на договора за правна защита и съдействие води до недопустимост да се попълват данните на повече от един клиент. Ръкописното изписване на имената и полагането на подписите е напълно достатъчно за валидно волеизявление за сключване на договора за правна защита и съдействие. Ето защо и в тази част не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2524 от 29.08.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1835 по описа за 2014 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: