Appeal dismissed; ruling on creditor's request to continue enforcement in bankruptcy is not appealable under Bulgarian law.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 412

гр. София, 25.06.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1026 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител юрисконсулт П. З., против определение № 544 от 10.03.2014г. по т. дело по несъстоятелност № 617/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма], [населено място] против определение от 20.01.2014г. по т. дело № 6929/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав и е прекратено производството по делото пред въззивния съд.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивната инстанция поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че определението на Софийски градски съд, с което е отказано продължаване на изпълнителните действия, подлежи на обжалване, тъй като е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – отказът препятства възможността за възобновяване на спряното по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително производство. Частният жалбоподател моли определението на Софийски апелативен съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] против определение от 20.01.2014г. по т. дело № 6929/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение като недопустима и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, с което се отказва продължаване на изпълнителните действия, не подлежи на обжалване. Изложил е съображения, че това определение не е сред изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове, за които е предвидена процесуална възможност за обжалване по общия ред на ГПК, нито подлежи на обжалване по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е преграждащо.

Определението на Софийски апелативен съд е правилно.

Нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ визира обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ГПК урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая разпоредбите на чл. 613а ТЗ и чл. 638 ТЗ не съдържат изрично посочване дали определението, с което съдът по несъстоятелността се произнася по молбата на обезпечен кредитор за продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното производство, е обжалваемо или не. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват определението, с което се оставя без уважение молбата на обезпечения кредитор за продължаване на изпълнителното производство, то същото не подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ извън случаите по ал. 1 постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. С оглед препращащата правна норма допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения извън тези по чл. 613а, ал. 1 ГПК е в зависимост от наличие на някое от основанията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Определението на Софийски градски съд от 20.01.2014г., с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането на обезпечения кредитор за продължаване на изпълнителното производство по реализация на неговото обезпечение, не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Посочената правна норма допуска обжалване на две категории съдебни определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не е преграждащо по отношение развитието на производството по несъстоятелност и неговата обжалваемост не е изрично предвидена в закона, поради което не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Доколкото произнасянето по този въпрос се осъществява в рамките на производството по несъстоятелност, то преграждащият характер на акта следва да се преценява именно по отношение на това производство, а не на изпълнителното производство, чието продължаване се иска. В посочения смисъл е преобладаващата практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав – определение № 704/18.10.2013г.

по ч. т. д. № 3150/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 109/18.02.2014г. по ч. т. д. № 365/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 941/23.10.2012г. по ч. т. д. № 578/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 667/10.10.2013г. по ч. т. д. № 3420/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 142/12.02.2014г. по ч. т. д. № 4550/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и други.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 544 от 10.03.2014г. по т. дело по несъстоятелност № 617/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.