Supreme Court allows appeal on unpaid electricity correction due to software error under Civil Code Art. 183.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 393

гр. София, 08.05.2020г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1096 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 51 от 27.01.2020г. по в. гр. дело № 1028/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1266 от 15.10.2019г. по гр. дело № 873/2019г. на Районен съд – Велико Търново, с което е уважен предявеният от Е. Г. Д. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че ищецът Д. не дължи на ответника „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 14 427. 44 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена, но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], общ. Велико Търново, клиентски № , абонатен №, за периода: 17.11.2017г. – 16.11.2018г., която е остойностена във фактура № 0276940021/20.02.2019г..

Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред всички съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос, преформулиран съгласно правомощията на касационната инстанция по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза? “, по който поддържа противоречие с решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и с решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.. Касаторът релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в погрешно даден от въззивната инстанция отговор на горепоставения правен въпрос.

Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - Е. Г. Д., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв..

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, постановен по гражданскоправен спор (приложима е нормата на чл. 318, ал. 2 ТЗ), с цена на иска над 5000 лева, с оглед на което е процесуално допустима.

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за признаване за установено, че ищецът Е. Г. Д. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата 14 427. 44 лв., представляваща начислена като корекция електрическа енергия за периода 17.11.2017г. – 16.11.2018г. в размер на 75747 кв.ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1502297 от 16.11.2018г. техническа проверка на електромера в тарифи Т3 и Т4, които не са видими за отчитане на дисплея на средството за търговско измерване /СТИ/.

Въззивният съд е кредитирал приетатата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, изготвена от инженер вместо от софтуерен специалист, според която за процесния електромер, съобразно констативен протокол от метрологична експертиза № 224/12.02.2019г. на Български институт по метрология (БИМ), е извършен софтуерен прочит за наличие на преминала енергия на тарифи Т3 – 002549.6 кв.ч.

и Т4 – 073198.1 кв.ч., която е невизуализирана на дисплея. Макар да е имал такава поставена задача от ответника, специалистът – инженер от техническата експертиза не е дал отговор на въпроса: На какво се дължи наличието на показания в регистри 3 и 4 на процесното СТИ и по какъв начин е възможна констатираната в протокол № 224/12.02.2019г.

на БИМ „външна намеса в тарифната му схема“. Окръжен съд – Велико Търново е счел, че ответникът, носещ тежестта на доказване, не е установил да е извършена софтуерна намеса в параметризацията на процесното СТИ и кога е извършена; способът, чрез който количеството електроенергия е отчетено в тарифи Т3 и Т4 на електромера и че то е реално доставено, съответно потребено от абоната.

След направен анализ на действащата към процесния период (17.11.2017г. – 16.11.2018г.) нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г., е заключил, съобразно препращането към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК, че липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.

енергия, а липсващата нормативна уредба не може да бъде замествана по аналогия с правни норми от други източници на правото. При горепосочените решаващи съображения е намерил, че правото на ответника да начисли исковата сума следва да бъде отречено изцяло.

Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за крайния изход на конкретното дело като включен в неговия предмет и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало процесното субективно право на ответника поради отсъствие на приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия към установеното процесно софтуерно въздействие върху СТИ. Осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Релевираното от касатора допълнително основание за допускане на касационния контрол е разрешаването на правния въпрос от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения в решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и с решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.. В решение № 21/01.03.2017г.

по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. се съдържа разрешение, според което и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012г./ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.

Във второто посочено от касатора решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД.

Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС (решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г.

по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.

Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, в който смисъл е и решение по гр. д. № 2991/2018г.

на ВКС, ІІІ ГО. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенята в горепосочените решения на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено.

Следователно по горепосочения правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Не е осъществена релевираната от касатора очевидна неправилност, която се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (явна необоснованост), каквито не се твърдят и не се установяват спрямо обжалваното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 27.01.2020г. по в. гр. дело № 1028/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново.

УКАЗВА на касатора-ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 288. 56 лв .. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.