Legislator Case Law & Legislation
VKS-C655DA0E17EDFBF3C2257862003AFABF AI generated

Appeal dismissed; identical accident claims against different parties do not create res judicata conflict.

Case Number VKS-C655DA0E17EDFBF3C2257862003AFABF
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court dismissed the applicant's request to revoke a final judgment based on a prior contradictory ruling. The applicant argued that two lawsuits regarding the same traffic accident created a legal conflict requiring the earlier decision to prevail. The court found no such conflict because the parties and the specific legal basis for liability differed between the two cases. Consequently, the principle of res judicata did not apply to invalidate the current judgment.

Legislator headnote

AI generated

Art. 303, para. 1, item 4 of the Civil Procedure Code; Art. 307, para. 4 of the Civil Procedure Code: A prior final judgment does not constitute a contradictory ruling preventing a new judgment if the parties or the specific legal grounds for liability differ, even if the underlying factual event is identical.

Keywords

AI generated
res judicata contradictory rulings traffic accident liability identical subject matter different parties civil procedure code supreme court appeal

Cited Legislation

AI generated
Art. 303, para. 1, item 4 of the Civil Procedure Code
Art. 307, para. 4 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
Case No. 77/26.05.2010 on case No. 200/2010 of the First Commercial Division of the Supreme Court
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

Гр.С.,29.03.2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 906 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.

Образувано е по молба на Г. фонд,[населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решението от 19.02.2010г., постановено по гр.д.№ 4418/09г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 20.02.2009г. по гр.д.№ 14832/2006г. на Софийския районен съд.

Молителят поддържа, че влязлото в сила решение, атакувано в настоящото производство, противоречи на решение № 53/09.02.2009г. по гр.д.№ 1195/08г. на САС и моли същото да се отмени като неправилно съгласно чл.307, ал.4 ГПК.

Ответниците В. А. С., А. И. С., Г. И. С., Г. И. С. и Ц. И. С.,[населено място] изразяват становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна.

С решението от 19.02.2010г., по гр.д.№ 4418/2009г. Софийският градски съд е оставил в сила решение от 20.02.2009г. на гр.д.№ 14832/06г. на Софийския районен съд, с което Г. фонд е осъден да заплати на ищците по иска с правно основание чл.88, ал.1, б.”а” от Закона за застраховането /отм./ обезщетения за неимуществени вреди за болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.08.2005г. и осъществено от неизвестен водач с неустановен лек автомобил.

С решение № 53/09.02.2009г. по гр.д.№ 1195/2008г. Софийският апелативен съд частично е отменил решението от 24.03.2008г. по гр.д.№ 2394/2006г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на исковете и е осъдил [фирма] да заплати на В. В. Д. и Р. А. Д. по още 20000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на сина им при ПТП, настъпила на 17.08.2005г. С първоинстанционното решение са били присъдени обезщетения в размер от 30000 лв.

От мотивите на съдебните актове се установява, че са предявени искове за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на едно и същото ПТП. По гр.д.№ 4418/09г. е прието, че ПТП на 17.08.2005г. е причинено в резултат на виновното поведение на неизвестен водач на лек автомобил марка “Б.”, при което действията на водача на товарен автомобил “Скания” са били предопределени от действията на този участник в движението. По гр.д.№ 1195/08г. е ангажирана отговорността на застрахователя на застраховка “Гражданска отговорност” на водача на товарния автомобил “Скания”.

В този смисъл, според молителя, е налице обективно и субективно тъждество между делата по идентичен предмет на делото – обезщетяване на вредите от ПТП на 17.08.2005г., като противоречието между двата акта се изразява в изводите на съдилищата относно водача, който е признат за виновен за настъпване на увреждането.

Основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.303, ал.1, т.4 ГПК като неправилно, е друго, постановено преди него, влязло в сила решение, което му противоречи, ако е между същите страни, за същото искане и на същото основание. За да има противоречие е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата.

В случая противоречиво е разрешен въпросът за това кой е виновният водач за настъпване на ПТП и съответно за отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” и съответно на Г. фонд поради неустановяване на делинквента и на увреждащото МТП. Отговорността на ответниците произтича от общ юридически факт – деликт, но основанието на претенциите не е идентично.

Не е налице и субективно тъждество между делата – липсва съвпадение не само между ищците, но и между ответниците по исковете. С отмяната по чл.303, ал.1, т.4 и съответно с последиците по чл.307, ал.4 ГПК се преодолява съществуването в правния мир на две противоречиви решения между едни и същи страни, при което на изпълнение би могло да подлежи неправилното от тях.

Силата на пресъдено нещо на решение по гр.д.№ 1195/08г. не се разпростира спрямо молителя в настоящото производство - Г. фонд, и съответно решението по гр.д.№ 4418/09г. не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. В посоченото от молителя решение № 77/26.05.2010г.

по т.д.№ 200/2010г. на І т.о. на ВКС в производството за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е прието, че е налице тъждество между делата, независимо че е ищците по двете дела не съвпадат, но неправилното решение е отменено, тъй се ангажира отговорността на един и същ ответник – застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, на едно и също основание, а всички пострадали са в положението на обикновени другари.

Следователно практиката на ВКС не допуска, че основание отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК би могла да бъде единствено идентичността в предмета на двете дела, както поддържа молителят в настоящото производство.

По тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Разноски за настоящото производство не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. фонд,[населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение от 19.02.2010г., постановено по гр.д.№ 4418/09г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2009г. по гр.д.№ 14832/2006г. на Софийския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.