Legislator Case Law & Legislation
VKS-C60E1BC4DF054103C2257BA2002E7CCD AI generated

Court dismisses appeal on smuggling conviction, ruling administrative penalties do not preclude criminal liability for repeated acts.

Case Number VKS-C60E1BC4DF054103C2257BA2002E7CCD
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against a conviction for smuggling cigarettes, upholding the lower court's decision to impose a prison sentence. The defendant argued that prior administrative sanctions for similar acts precluded criminal prosecution and that the quantity of goods should be reduced based on existing permits. The court rejected these claims, establishing that repeated administrative violations constitute a distinct criminal offense of qualified smuggling when they collectively demonstrate higher public danger, thereby avoiding double jeopardy.

Legislator headnote

AI generated

Art. 242 para. 1 lit. b, Art. 9 para. 2 Criminal Code; Repeated administrative violations regarding customs duties constitute a distinct criminal offense of qualified smuggling, precluding double jeopardy and invalidating arguments that administrative sanctions negate criminal liability.

Keywords

AI generated
qualified smuggling double jeopardy administrative penalties criminal liability customs violations repeated offenses public danger

Cited Legislation

AI generated
Art. 242 para. 1 lit. b of the Criminal Code
Art. 9 para. 2 of the Criminal Code
Art. 354 para. 1 lit. 1 of the Criminal Procedure Code
Art. 58a para. 4 in conjunction with Art. 55 para. 1 of the Criminal Code
Art. 242 para. 8 of the Criminal Code
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284

гр. София, 08.07.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1075 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. М. Л. срещу решение 52/ 04.03.2013 г. по внохд № 10/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Релевирани са трите касационни основания, но са развити съображения само за нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на съдебния акт.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт, установи следното:

Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 297/ 14.12.2012 г. по нохд № 742/ 2012 г. на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимият А. М. Л. е признат за виновен, че в периода 08.06.2011 г. до 24.10.2011 г. пренесъл през границите на страната без знанието и разрешението на митниците 320 кутии цигари без бандерол от различни марки на обща стойност 1436 лв., като деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност, поради което и на основание чл.242 ал.1 б.А и чл.55 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено по чл.66 от НК за срок от три години. На осн. чл.242 ал.7 съдът е отнел предмета на престъплението, а на осн. чл.242 ал.8 от НК е отнел превозното средство, послужило за извършване на престъплението.

В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на закона са изложени доводи, че за всяко от нарушенията на митническото законодателство подсъдимият е санкциониран по административен ред, което изключва търсене и на наказателна отговорност за същите деяния. Към 2011 г. е действала наредба, разрешаваща пренасянето на определен брой цигари и това количество следва да се приспадне от инкриминираното. Подсъдимият не бил нарушил Закона за акцизите, защото държането на акцизни стоки не е забранено.

Върховният касационен съд намира възраженията за неоснователни. При приетите за установени факти, признати изцяло от подсъдимия при проведеното съкратено съдебно следствие, съдът правилно е приложил материалния закон. Съставомерните белези на квалифицираната контрабанда безспорно са налице, тъй като подсъдимият четирикратно е пренесъл през границата на страната стоки, подлежащи на деклариране по силата на чл.66 ал.1 от Закона за митниците, без да уведоми за това митническите власти. Изпълнено е съдържанието на формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл.242 ал.1 б.”а” от НК- деецът системно да се занимава с такава дейност, като изложените от въззивния съд правни съображения са подробни, убедителни и съобразени с теорията и съдебната практика. Пловдивският апелативен съд изключително задълбочено е отговорил и на наведените от защитата възражения, които правилно е приел за несъстоятелни.

Законосъобразно е решението на съда, че в случая санкционирането на всяко от нарушенията на митническото законодателство чрез налагане на административно наказание не е пречка за търсене на наказателна отговорност на лицето. От обективна страна квалифицираната контрабанда по чл.242 ал.1 б.”а” от НК предполага неколкократно извършване на определени действия, които сами по себе си не са престъпни. Когато обаче лицето реализира серийно, три или повече пъти такава поредица от административни нарушения, санкционирани по административно- наказателен ред, в своята съвкупност те разкриват по-висока степен на обществена опасност и законодателят ги квалифицира като престъпление. Няма идентичност между санкционираните административни нарушения и престъплението, поради което не сме изправени пред хипотезата на двойната наказуемост за едно и също деяние.

Неоснователно е възражението, че всяко от административните нарушения е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Административно –наказващият орган не е направил такава оценка и е санкционирал Л. по чл.233 ал.3 и ал.4 от Закона за митниците, издавайки наказателни постановления, които не са оспорени и са влезли в сила. Проверка за законосъобразност на наказателните постановления не може да се прави в наказателното производство, което има друг предмет. Нито едно от четирите деяния на митническа контрабанда обаче, предвид на броя, стойността и начина на пренасяне на недекларираните кутии с цигари /укрити в специални тайници на автомобила/ не може да се квалифицира като малозначително, поради което и престъплението не покрива критериите на чл.9 ал.2 от НК. Без значение за съставомерността на деянието са твърденията на подсъдимия за това от къде и с какви цел е закупил инкриминираните цигари, на които защитата изрично акцентира в жалбата. Още повече, че те са и неверни, тъй като е безспорно установено, че не става въпрос за тютюневи изделия от зоните „Д. фри”, а за такива без акцизен бандерол. По същата причина е несъстоятелно искането за приспадане на разрешените количества тютюневи изделия от общия брой на недекларираните цигари.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с конкретни съображения. Пловдивският апелативен съд е извършил внимателна проверка на справедливостта на присъдата и е споделил изцяло решението на първата инстанция да наложи наказание при основанието по чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 от НК. В достатъчна степен са оценени възрастта на подсъдимия, чистото му съдебно минало и степента на обществена опасност на деянието, като е наложено наказание под минимума на предвиденото в закона. Не е наложено кумулативното наказание глоба, защото съдът е преценил като достатъчен за поправянето на подсъдимия факта, че е бил санкциониран с глоби от митническите органи по административен ред. Липсват основания за намаляване на определеното с решението наказание на подс. Л..

Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл.242 ал.8 от НК. Касационният състав споделя съображенията на апелативния съд, че като средство, послужило за превозване на стоките, предмет на контрабандата, лекият автомобил на подсъдимия подлежи на отнемане в полза на държавата и счита за излишно да ги преповтаря.

Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52/ 04.03.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 10/ 2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: