Legislator Case Law & Legislation
VKS-C53D9BACFD77895CC2258B41002C54DF AI generated

VKS transfers case to Mezdra Court based on registration address when actual residence is unproven.

Case Number VKS-C53D9BACFD77895CC2258B41002C54DF
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Partially Allowed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court transferred a jurisdictional dispute regarding compulsory medical treatment from Sofia to Mezdra District Court. The lower court had dismissed the case based on the defendant's unproven actual residence, relying instead on the official registration address. The court ruled that while the 'current address' in the Health Act should reflect factual residence, the lack of evidence regarding the defendant's actual location necessitated using the registration address for jurisdiction.

Legislator headnote

AI generated

According to Article 156, paragraph 1 of the Health Act; the 'current address' for jurisdiction in compulsory treatment cases must be determined by factual residence when unproven, otherwise the registration address serves as the sole criterion for local jurisdiction.

Keywords

AI generated
compulsory medical treatment current address definition factual residence registration address jurisdictional dispute Health Act local jurisdiction

Cited Legislation

AI generated
Article 155 and following of the Health Act
Article 156, paragraph 1 of the Health Act
Article 428 of the Code of Criminal Procedure
Article 89 of the Health Act
Article 93 of the Health Act
Article 94 of the Health Act
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310

гр.София, 19.06.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни, 2024 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.555/24 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК.

С определение №2280/14.06.24 г., постановено по Н.Ч.Д.7906/24 г. по описа на Районен съд- София, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и Районен съд -Мездра, изпращайки същото на ВКС на РБ за произнасяне по реда на чл.44,ал.1 НПК.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото, намери за установено следното:

С оглед излагане на позицията на настоящата инстанция, трябва да бъде направен преглед на движението на делото и други специфични обстоятелства по него.

Първоначално пред РС-Мездра е било образувано Н.Ч.Д.167/24 г.- по искане на прокурор при РП-Враца за задължително настаняване и лечение на Б. Б. С. в специализирано медицинско заведение- по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето /33/. На л.4 от делото е приложена справка от 21.03.24г. на РУ-Мездра във връзка с проведени ОИМ по издирване на лицето.

От нея е видно, че след проведен телефонен разговор жената е заявила, че поради това,че родителите й, живеещи в [населено място], я тормозят, тя живее с П. Ц. Г. и може да бъде открита на два адреса в [населено място]. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, каквото е проведено на 22.04.24 г.

Отложено е поради неявяване на поисканото за настаняване лице. С цел връчване на съдебни книжа С. е издирвана на всички известни по делото адреси, като не е била открита на нито един от тях, както в края на м.април, така и в края на м.май 2024 г. След това, на л.84 от посоченото съдебно производство на РС- Мездра е приложена справка на НБД „Население”, видно от която жената е с постоянен адрес в [населено място] и с настоящ- в [населено място].

В тази връзка след поредно нередовно нейно призоваване за съдебно заседание на 03.06.24 г., с определение №257 оттогава съдът е прекратил производството по посоченото дело и го с изпратил за разглеждане на РС-София. Наблегнато е на това, че понятието „настоящ адрес“, използвано в разпоредбата на чл.156,ал.1 33, следва да се разбира не с оглед дефиницията в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, а според смисъла, вложен в понятието „местоживеене“, използван в чл. 428 от НПК.

Въз основа на това е образувано Н.Ч.Д.7906/24 г.но описа на РС-София, НО, 133 състав. За да повдигне препирнята за подсъдност, съдията-докладчик е приел, че под „настоящ адрес” по силата на 33 следва да се има предвид мястото, където лицето, нуждаещо се или не от лечение, има адресна регистрация според актуалната приложена справка на НБД „Население”.

Повдигнатият спор за подсъдност се явява от изключително значение, защото специалният закон -33, по отношение на задължително настаняване и лечение на лицата по чл.155 от същия /какъвто е процесният случай/, предвижда разглеждане на производството от районния съд по настоящ адрес на съответното лице. Той борави с легално предвиден в ЗГР термин „настоящ адрес“. Същевременно, при една доста сходна процедура за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 НК, процесуалният закон работи с понятието „местоживеене” на лицето, за да определи съответният компетентен за тази процедура районен съд.

Съгласно чл.89 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Съгласно чл.93 от същия закон постоянният адрес е такъв в населено място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението и винаги е на територията на РБ. Съгласно чл.94 ЗГР настоящ адрес е този, на който то живее. Всяко лице може да има само по един постоянен и настоящ адрес.

Всичко това е ясно и неведнъж е било обсъждано от този съд. Както той е заявявал и буквално е цитиран в определението за прекратяване на РС-Мездра,то иде да покаже принципно разработения от законодателя и житейски разбираем фактор, че човек живее, престоява преимуществено на адреса, регистриран като настоящ. Същевременно, отново както е завявано от този съд, несъмнено е възможно лицето да не пребивава нито на постоянния си, нито на настоящия си адрес по смисъла на ЗГР. То може да има свои положителни и/или отрицателни активности, социални връзки, лични контакти, възможности за обгрижване на място, където реално живее, но което не съвпада със законоопределения „настоящ адрес”. Особено в процедура като тази по 33, където поисканото за настаняване лице експликира болестни прояви и е опасно за себе си и за хората, намиращи се именно на мястото, което то фактически обитава, но същевременно там може да получи и лична грижа от близки и познати, понятието „настоящ адрес” не бива да се определя на формална база според ЗГР. Оглеждайки проблема от този ъгъл, настоящата инстанция принципно споделя позицията на PC-Мездра, че визираният в чл.156,ал.1 33 „настоящ адрес” следва не да се попълва формалистично от ЗГР, а от смисъла, вложен в чл.428 НПК- фактическо местоживеене на лицето.

В настоящия случай обаче след многократно посещаване на всички известни по делото адреси, лицето не е било открито точно на местата,на които то твърди,че пребивава в [населено място], а още по-малко е установено пребиваването му там да е някаква трайна практика. Т.е. неговото фактическо местоживеене е останало неизяснено по начин, различен от настоящия адрес. При това положение, липсва друг критерий за определяне на местната подсъдност на делото освен мястото, където лицето, нуждаещо се или не от лечение, има адресна регистрация според актуалната приложена справка на НБД „Население” /в случая - [населено място]/.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

О II Р Е Д Е Л И:

ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-София Н.Ч.Д.7906/24 г. за образуване и разглеждане на РС-Мездра.

Определението е окончателно.

Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС- София за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/