Supreme Court dismisses appeal on non-material damages for broken legs, upholding lower court's fair assessment of pain and suffering.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against a second-instance judgment awarding 50,000 BGN in non-material damages to a 12-year-old boy for broken legs caused by a municipal monument. Both the plaintiff and the defendant argued that the awarded amount was unfair or failed to consider specific psychological suffering, but the court found no grounds for intervention. The court ruled that the lower court correctly balanced medical recovery time, emotional distress from school exclusion, and the child's age to determine a just compensation amount consistent with Supreme Court practice.
Legislator headnote
AI generatedArt. 49 ZZD; Art. 52 ZZD: The court must independently assess all evidence to determine a fair amount for non-material damages, considering the duration of suffering, intensity of pain, and specific circumstances like school exclusion, without being bound by rigid formulas.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 20.01.2021 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3023/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени от ответника Столична община и от ищеца П. С. А. срещу решение № 1056/20г., постановено по в.гр.д. 6029/19г. на Софийски апелативен съд в частта, с коато е осъдена Столична община да плати на П. А. сумата от 25000лв. На основание чл. 49 ЗЗД, заедно със законната лихва от 04.06.2013г. до окончателното плащане.
За да уважи иска по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 04.06.2013г. е било причинено на ищеца увреждане на здравето, изразяващо се в счупване на двата крака, причинено от необезопасен паметник, собственост на Столична община. Възстановяването продължило 1 година, като включвало 4 операции за наместване на счупените кости, обездвижване за три месеца и гипсова имобилизация. Създало пречки за посещаване на училище и контакт със съучениците. Към 08.06.2015г. е било констатирано пълно възстановяване на ищеца с ограничен обем на движенията на лявата колянна става. Въз основа на броя, вида и тежестта на телесните увреждания, продължителността на лечебния и възстановителен период, интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на ищеца (12 години), допълнителните негативни психични изживявания (необходимост от чужда помощ), последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещето му здравословно състояние, обществено- икономическите условия в страната, съдът е определел обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв., който е намален наполовина заради процента съпричиняване, относно който не съществувал спор пред въззивната инстанция.
В касационната жалба на СО е изразено становище, че размерът на обезщетението не е справедлив и се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: Допустимо ли е присъждане на завишено обезщетение? При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва ли да се вземат предвид периода през който са търпени неимуществени вреди, какви са болките и страданията , свидетелските показания и представените доказателства?
В касационната жалба на П. А. е изразено становище, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, тъй като не взел предвид съдебно- психологическата експертиза по делото за претърпените от ищеца допълнителни емоционални страдания. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса- Какви са критериите и обстоятелствата въз основа на които съдът следва да извърши преценката си при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане?
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно, защото съдът се е съобразил с практиката на ВКС (решение №164/16г. на ІV ГО, приложено към жалбата). Видно е от мотивите към решението, че съдът е взел предвид както периода на лечението и на възстановяването, но така също и допълнителните емоционални страдания на ищеца, свързани с невъзможността му да посещава училище. Чрез позоваване на правилото на чл. 272 ГПК, съдът е обсъдил всички доказателства по делото както поотделно, но така и в съвкупност и е направил самостоятелни фактически и правни изводи по спорните въпроси в производството между страните.
Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1056/20г., постановено по в.гр.д. 6029/19г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: