Supreme Court dismisses appeal for non-compliance with Article 280 of Civil Procedure Code due to lack of specific legal question.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126

С., 28.02.20 11 година

Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 646/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Б. М. против решение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 2823/2009 г. на С. градски съд, с което след отмяна на решение от 22.01.2009 г. по гр.д. № 13378/2008 г. на С. районен съд в частта, с която искът по чл.226 КЗ е уважен за разликата над 15000лв. до 25000лв., сума съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, е отхвърлен иска в същата част.

Ответникът по касационната жалба- З. “ДЗИ – Общо застраховане „ АД –[населено място] не е заявил становище.

Ответникът по касация – Е. К. Г. е на становище, че атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след проведено производство по чл. 286 ГПК, касаторът е поддържал, че обжалваното решение противоречи на „материалния закон и константната практика на ВКС по приложение нормите на чл.45, ал.1, чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД”.Посочено е , че за да се постигне пълно репариране на неимушествените вреди , следва да бъдат отчитани всички фактори на „социално – икономическата и обществената среда”, като в този смисъл , страната счита , че са две конкретни решения , постановени по наказателни дела . Развити са лаконично и общи оплаквания за заниженост на размера на присъденото обезщетение и е посочено , че правилно е било решението на първостепенния съд. С допълнително изложение от 16.06.2010г. касаторът М. накратко е възпроизвела изложеното вече в обсъденото изложение от 03.06.2010г. , като е добавила , че в подкрепа на това си виждане „ визира” няколко конкретно изброени решения на ВКС, а с молба от 28.06.2010г. са приложени такива решения, без конкретизация за връзката им със спора. Други доводи не са изложени.

Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./.

Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Въпросът, относно приложението по чл.52 ЗЗД/ дори и служебно да бъде изведен от изложението/ няма такава характеристика, тъй като въпроса по чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд .

Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка , съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, критериите за приложението на тази норма са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове , съобразно конкретните особености на разглежданите случаи .

Следователно , сочената казуална практика е ирелевантна . Поради това и така поддържаното от касатора противоречие не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК / съобразно това, че същия е приложил казуална съдебна практика/ .

Доводите му , свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, като в тях се включва и общо изразеното недоволство на страната от определения размер на обезщетението за претърпените вреди, поради това те нямат относимост към производството по чл.288ГПК.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 2823/2009 г. на С. градски съд, в частта, с която след отмяна на решение от 22.01.2009 г. по гр.д. № 13378/2008 г. на С. районен съд в частта, с която искът по чл.226 КЗ е уважен за разликата над 15000лв. до 25000лв.-сума съставляваща обезещетение за причинени неимуществени вреди- по същество е отхвърлен иска в същата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: