Supreme Court dismisses appeal for non-exhaustion of remedies regarding enforcement of a pre-sale contract termination. The court ruled that the appellate court correctly applied procedural rules and burden of proof. The appeal is inadmissible because the appellant failed to exhaust available remedies before filing the cassation. The court found no procedural violations by the appellate court in its review of the case. The decision upholds the lower court's ruling on the contract enforcement issue. The key issue is the proper application of civil procedure rules in enforcement cases.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853

С., 30.06. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 юни две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова

ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.

С. Д.

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова

гр. д. № 178/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Ч., С. И. Ч. и С. И. Ч. - последните двама процесуални правоприемници на починалата жалбоподателка Н. С. Черешарска против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-61 от 20.05.2010 год. по гр. дело № 4/2010 год., с което е оставено в сила решение № 29 от 16.07.2009 год. по гр. дело № 489/2005 год. на Несебърски районен съд, с което на основание чл. 362, ал. 2 ГПК (чл. 297, ал. 2 ГПК/отм./) по искане на ответника Ц. Д. Р. е обезсилено решение № 1 от 17.02.2006 год. по гр. дело № 489/2005 год. на Несебърски районен съд, с което е обявен за окончателен сключения между И. С. Ч. и Н. С. Черешарска предварителен договор с обещателя Ц. Д. Р. за продажба на жилищна сграда-западен близнак на площ 62 кв. м, състоящ се от един етаж, застроена на 1/2 идеална част от парцел Х-общински в кв. 5 по плана на [населено място], целият урегулиран от 670 кв. м при посочени съседи, идентичен с Х-37 в кв. 5 по плана на [населено място] с площ от 308 кв. м при посочени граници, поради неплащане на продажната цена в размер на 32987,60 лв. и е отменена вписана на основание чл. 298, ал. 2 ГПК възбрана върху жилищната сграда.

В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички въведени с въззивната жалба оплаквания и възражения, с което нарушил Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС. Твърди се, че ответникът по иска по чл. 19, ал. 2 ЗЗД не е оспорил предварителния договор, не е водил исково производство по чл. 201 и сл. ЗЗД и такова за разваляне на договора, поведение което не било съобразено, не били съобразени и други негови действия, които сочели на признание, че цената по договора е платена, с което били нарушени правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Представена е съдебна практика - две решения на ВКС по приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Не е посочена хипотеза за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът Ц. Д. Р. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 362, ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

Изложението съдържа твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивният съд с твърдение, че не били обсъдени оплакванията във въззивната жалба на настоящите касатори.

Разпоредбата на чл. 269 ГПК урежда правомощията на въззивния съд, който се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С обжалваното решение съдът е упражнил правомощията си съобразно изискванията на закона. Отчел е липсата на първите две групи пороци водещи до нищожност и недопустимост на решението, проверил е правилността на решението, съобразно въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати грешки от първоинстанционния съд, като е обсъдил представени от въззивниците доказателства, за които е поддържано, че не са приети поради пропуски на този съд. Съдът е извършил проверка на факта, по твърдението на жалбоподателите, че са платили продажната цена, включително и въз основа на по-късно представените доказателства, обсъдил е поведението на ответника по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и след това е направил извода, че няма доказано плащане в двуседмичен срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Предвид изложеното е видно, че с обжалваното решение въззивният съд е упражнил правомощията си съобразно установената съдебна практика по приложение на чл. 269 ГПК. Представената съдебна практика по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има отношение към искането на ответника по чл.362, ал. 2 ГПК за обезсилване на решението, доколкото следва да се установи наличието на задължение, което ищците следва да изпълнят в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. Останалото е въпрос на доказване по правилата за разпределя на доказателствената тежест - всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, в случая платецът черпи правото си от извършеното плащане и трябва да го докаже.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-61 от 20.05.2010 год. по гр. дело № 4/2010 год. на Бургаски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ