VKS-C46A5F3C93DF6926C2258BC100393D61 · Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2765

София,24.10.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение , в закрито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Мирослава Кацарска

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. № 817/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение № 353 от 23.10.2023 г., постановено по в.т.д. № 361/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 80/01.03.2023 г. по т.д. № 1421/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, за осъждането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на П. Г. М. разликата над сумата от 30 000 лв. до 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на 25.06.2021 г. увреждания, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че приетото от въззивния състав за справедливо обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 150 000 лв., е прекомерно с оглед критериите по чл. 52 ЗЗД. Според касатора определеното от двете инстанции обезщетение е нереалистично, не съответства на обществено-икономическите условия в страната и би обусловило неоснователно обогатяване на пострадалия. Излагат се доводи, че съдът не е следвало да кредитира като тенденциозни и заинтересовани показанията на свидетеля Г. М. относно вида на травматичните увреждания и продължителността на оздравителния процес. Оспорват се като недоказани по делото изводите на въззивния съд относно наличието на психически травми в резултат на злополуката. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на претенцията по чл. 52 ЗЗД за разликата над 30 000 лв. с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на решението е мотивирана с твърдението, че присъденото обезщетение е високо по размер и е определено при неотчитане на всички релевантни критерии за справедливост. Отделно са поставени следните правни въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, а именно:

1. „ Следвали при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи , финансовия му принос за семейството и домакинството , в което живее , социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие със задължителните указания, дадени в т. ІІ на П остановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС;

2. „ При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?. Според касатора въпросът е решен в противоречие с постановките в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т д. № 2998/2013 г. на 1 т.о.; решение № 73/27.05.2014 г. по т. д. .№ 3334/2013 г. на 2 т.о; решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о.; решение № 101/03.07.2014 г. по т.д. № 4391/2013 г. на ІІ т.о.; решение № 158/17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на І т.о.; решение № 4/03.08.2015 г. по т.д. № 40/2014 г. на ІІ т.о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 749/05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. и решение № 223/13.04.2017 г. по т.д. № 2273/2015 г. на ІІ т.о.

3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетето?“ . Сочи се, че решението е постановено в противоречие с трайно установената практика на ВКС по въпроса относно съобразяване лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ като ориентир за социално-икономическите условия, спрямо които следва да бъде определен а справедлив размер на обезщетението.

И по отношение на трите въпроса се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл.287, ал. 1 ГПК са депозирани от ищеца П. М. писмен отговор на касационната жалба на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и писмен отговор на изложението към касационната жалба. Поддържа се, че поставените от касатора въпроси са решени от апелативния състав в съответствие с практиката на ВКС, конкретизирана в отговора на изложението. Същевременно в отговора на касационната жалба се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора като се акцентира върху получените множеството средни телесни повреди и върху дългия възстановителен период. Претендира се адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока за отговор на касационната жалба на основание чл. 287, ал. 1 ГПК е подадена от П. Г. М. насрещна касационна жалба срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Стара Загора за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 150 000 лв. до 200 000 лв. Твърди се, че в посочената му част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, както и че е необосновано. Излагат се доводи, че определеното обезщетение на неимуществени вреди е силно занижено като се твърди, че съдът не е отчел в достатъчна степен множеството травматични увреждания, получени от ищеца, обстоятелството, че през първите четири месеца е бил на постелен режим, както и остатъчния дефект в движенията на големите стави на двата крака. Претендира се осъждането на застрахователя да заплати на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 г. и разноски за трите инстанции в пълен размер.

В изложението към насрещната касационна жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от ищеца част. Формулирани са следните два правни въпроса:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и следва ли да се съобразят и приложат критериите за справедливост с оглед събраните по делото доказателства и релевантните факти, като се извърши преценка на същите в тяхната съвкупност и се изложат мотиви в тази връзка?“ и

2 . „ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки от пострадалия и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите ?.

Според касатора по насрещната касационна жалба въпросите са решени от въззвния състав в противоречие с указанията, дадени в ППВС №4/1968 г., както и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 98/13.06.2019 г. по т. д. № 2097/2018 г. II т.о., решение № 186/08.06.2018 г. по т. д. №2424/2017 г. на II т. о.; решение № 93/23. 06. 2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на II т.о.; решение № 83/21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г. на I т.о.; решение № 13 от 19.04.2017 г. по гр.д. № 50074/2016г., на І г.о, решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013г. на ІІ т.о. и решение № 171/18.11.2016г. по т.д. № 2811/2015г. на ІІ т.о. Твърди се също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 80/01.03.2023 г., постановено по т.д. № 1421/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, както в частта, с която ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на ищеца П. Г. М. разликата над сумата от 30 000 лв. до 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените при ПТП на 25.06.2021 г. увреждания, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 г., така и в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 150 000 лв. до 200 000 лв.

Пред въззивния съд не е била спорна приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка относно механизма на пътно-транспорното произшествие. С въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не са оспорени изводите относно наличието на обстоятелствата, ангажиращи отговорността на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетяване на причинените на П. М. неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП а именно – че произшествието е причинено по изключителната вина на застрахования при ответника водач на л.а. БМВ с рег. [рег.номер на МПС] А. А. Я., който на 25.06.2021 г. в [населено място], управлявайки автомобила по [улица]с превишена скорост (106 км/ч.), е напуснал своята пътна лента и е катастрофирал челно с правомерно движещия се в своята лента л.а. „Мазда“, управляван от П. М.. Пред въззивния съд не е бил спорен фактът, че първоначално ответното дружество не е изплатило обезщетение въз основа на молбата на ищеца, депозирана на 08.07.2021 г., както и че в хода на първоинстанционното производство дружеството е заплатило доброволно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

За да се произнесе по спорния между страните въпрос относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, апелативният съд е обсъдил заключението по допуснатата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част, както и показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Съдът е посочил, че при определяне на дължимия размер на обезщетенията се съобразява с постановките в ППВС № 4/23.12.1968 г., според които справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.

Въз основа на заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част, съдът е приел, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания:

- отворено счупване на лява бедрена кост в долна трета , водещо до продължително затруднение на движенията на левия долен крайник, като възстановителният период е 9-12 месеца, но може да достигне до 18 месеца;

- счупване на костите на лява подбедрица , изразяващо се във фрактура и на голямата /тибия/ и на малката /фибула/ подбедрена/кост, водеща до продължително затруднение на движенията на левия крак, като възстановителният период е 8-10 месеца, но може да достигне до 12 месеца;

- отворено счупване на капачето на ДКС , определящо трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, като възстановителният период е 4-5 месеца;

- счупване на дясната петна кост , обуславяща трайно затруднение на движенията на десния долен крайник като възстановителният период е за около 4-5 месеца, но може да достигне до 9-12 месеца;

- извънчерепен хематом в лява челно теменна област , характеризиращ се с дискомфорт, умерена болка и с период на възстановяване 10-15 дни;

- счупване на 3 ребра в дясна гръдна половина , обуславящо болка при вдишване и издишване, за които възстановителният период е около 45-75 дни;

- счупване на дръжката на гръдната кост , което е съпроводено с болка при дихателните движения като възстановителният период е до 2 месеца;

- контузионен бял дроб, без данни за хемопневмоторакс и без вътрешен плеврален излив, при който възстановителният период от около 1 месец.

Въззивният съд е отразил, че на базата на обективните медицински данни вещото лице е дало заключение, че лечението на ищеца е продължило повече от година. При прегледа П. М. е бил в добро и стабилно общо здравословно състояние, но е налице остатъчен дефект в движенията на големите стави на двата крака. Вещото лице е посочило, че от представените епикризи се установяват няколкократни оперативни намеси в зоната на дясната глезенна и петна област, целящи допълнителни корекции или пък костни присадъци, поради забавена консолидация и срастване. Във връзка със счупването на лявото бедро в долната му част, в близост до колянната става, фрактурата е прихваната с две плаки и множество винтове.

От показанията на свидетелката Г. М., - съпруга на ищеца, които съдът е кредитирал при условията на чл. 172 ГПК като непосредствени и убедителни, както и от показанията свидетеля В. Д., въззивният състав е приел за установено, че: - след инцидента ищецът е бил със силно влошено физическо състояние за продължителен период от време, изключително влошено през болничния престой, където, по сведения на лекарите, бил с опасност за живота; - ищецът е претърпял двукратна оперативна интервенция /при първоначалния престой в болницата и впоследствие - във връзка с травмата на петата/; - в болничните условия той е бил изцяло зависим от чужди грижи за нужди от първа необходимост, което състояние продължило и при условията на домашно лечение - ищецът бил изцяло неподвижен - на легло; - през първите четири месеца той е ходел на прегледи и на снимки с частна линейка; - след около 10 месеца е започнал да прави опити да ходи с проходилка, при проведени рехабилитационни процедури; преди ПТП-то М. бил деен и енергичен - земеделски производител, но инцидентът преобърнал живота на цялото семейство.

На базата на така установените релевантни за дължимия размер на обезщетението факти, въззивният състав, аналогично на първата инстанция, е приел, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищеца е в размер на 150 000 лв. Съдът е акцентирал, че при съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания като обективни критерии отчита: - че се касае за множество средни телесни повреди; - наличието на проведени няколко оперативни интервенции; - продължилия повече от година и половина възстановителен период; - обстоятелството, че за продължителен период М. е бил в неподвижно състояние, изцяло зависим от чужда помощ. Апелативният състав е взел предвид също възрастта на ищеца към момента на инцидента - на 56 години, прогнозите за пълно възстановяване, възможните прогнозни последици от уврежданията, наличието на остатъчен дефект в движенията на големите стави и на двата крака. На последно място съдът е подчертал, че като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди се съобразява със стандарта на живот в страната по време на възникване на увреждането, отражение на които са нивата на застрахователно покритие, предвидени в чл.492, т.1 КЗ.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като предпоставка за допускането му до касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не би могло „a priori“, т.е без анализ на релевантните за конкретния спор обстоятелства, да се приеме за явно необоснован извода на въззивния състав, че определеният от двете инстанции размер на обезщетението за неимуществени вреди е очевидно завишен. Следва да се има предвид, че касаторът обосновава очевидната неправилност на решението с идентични доводи на тези, с които поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените от касатора ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД три правни въпроса, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД могат да бъдат обобщени както следва: а именно: Какви критерии следва да вземе предвид съдът при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли съдът да обсъди и вземе предвид всички правнорелевантни обстоятелства от съществено значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и тяхното справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Следва ли съдът да отчита лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в странат и, конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност - като размера на неговите доходи , финансовия му принос за семейството и домакинството , в което живее , социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи?

Въпросът относно критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и относно задължението на съда да обсъди релевантните за тези критерии обстоятелства, не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС и в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана със ППВС № 4/1968 г.

В т. ІІ от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС е прието че понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при определяне размера на обезщетението за претърпените от П. М. неимуществените вреди, въззивният състав се е съобразил с посочените в постановлението общи и специфични критерии, отразявайки релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, установени по делото.

Както бе посочено по-горе, съдът е взел предвид, че ищецът е получил осем средни телесни повреди, наличието на проведени няколко оперативни интервенции, продължилия повече от година и половина възстановителен период, обстоятелството, че за продължителен период М. е бил в неподвижно състояние, изцяло зависим от чужда помощ.

Апелативният състав е отчел също възрастта на ищеца към момента на инцидента - на 56 години, наличието на остатъчен дефект в движенията на големите стави и неблагоприятното въздействие на злополуката върху психиката на пострадалия. Не може да бъде споделен довода на касатора, че не е следвало да бъдат кредитирани приетите за установени въз основа на показанията на свидетелите факти, тъй като показанията за проведеното лечение (10 месеца на легло) и извършените рехабилитационни процедури, са в съответствие с констатациите на комплексната експертиза в медицинската й част.

Обстоятелството, че към момента на прегледа ищецът е бил в добро и стабилно общо здравословно състояние е взето предвид от въззивния съд при потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до пълния претендиран размер от 200 000 лв. Доколкото въззивният съд е отчел точно и обективно съществуващите конкретни обстоятелства и се е съобразил с основните критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, несъгласието на касатора с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, е относимо изцяло към правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не е налице отклонение от практиката на ВКС по въпросите на касатора относно значението за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД на лимитите на застраховане и на обществено-икономическите и социални условия в страната, както и на конкретните параметри от загубата на работоспособност?“. Въззивният състав е подчертал, че като база при определяне на паричното обезщетение за причинените неимуществени вреди се съобразява със стандарта на живот в страната по време на възникване на увреждането, отражение на които са нивата на застрахователно покритие, предвидени в чл. 492, т. 1 КЗ. Съдът е отчел и факта, че преди злополуката М. е бил деен и енергичен земеделски производител. В тази връзка въпросите са решени в съответствие с константната практика на ВКС, а именно, че конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие служат като ориентир за размера на обезщетението и се преценяват към датата на застрахователното събитие. Отделно следва да се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” могат да бъдат съобразявани наред с указаните в т. ІІ от ППВС №4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на принципа за справедливост.

В случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация, доколкото по поставените въпроси е налице задължителна практика на ВС и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

С оглед недопускането на въззивното решение до касационно обжалване по касационната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на П. М. следва да бъде оставена без разглеждане.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА касаторът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи адвокатско възнаграждение на адвокат М. И. З. за осъществената от него правна защита пред касационната инстанция на П. М.. Имайки предвид обжалваемия интерес, съдържанието и обема на изготвените отговор на касационната жалба и отговор на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, фактът, че касационното производство приключва без провеждане на открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че дължимото възнаграждение за осъществената защита на ищеца пред касационната инстанция е в размер на 2 000 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 23.10.2023 г., постановено по в.т.д. № 361/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната му от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на П. Г. М..

ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД - ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на адвокат М. И. З. от АК –Стара З., [улица], ет.4, офис 2, сумата 2 000 лв . (две хиляди лева) - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :